Инвидия я гледаше напрегнато, докато говореше. След това бавно кимна.
— Не мисля, че принцепсът ще бъде загрижен за някого още дълго.
— Имате предвид бившия ви съпруг?
Лицето на Инвидия се изкриви в лека изненада.
— Той е още жив?
Амара умишлено направи пауза, преди да отговори, поставяйки акцент на тишината.
— Засега — каза тя накрая. — Предполагам, че Първата лейди все още е в плен на кралицата?
Инвидия изви устни в мрачна усмивка, като спря за точно същия период от време, преди да отговори.
— Тя е държана в кошера заедно с Арарис Валериан. Виждате ли, графиньо? Можем да работим заедно.
Амара бавно кимна с глава.
— Така е, Инвидия. Но нямаме много време.
— Тя е била тук? В този проклет холт? В тази проклета стая? — беснееше Рокус. — Кървави врани, защо не вдигнахте тревога?
— Може би защото Инвидия със сигурност щеше да я убие? — търпеливо подсказа Фригия. — Което обяснява и защо от всички нас тя е избрала да се обърне именно към графинята.
Рокус се намръщи.
— Исках да кажа, след като си е тръгнала. Можехме да хванем кучката, преди да се е върнала в своята пещера или където там отива.
— Може би трябва да оставите графинята да говори? Така ще има възможност да ни разкаже всичко — спокойно предложи лорд Плацида.
Лейди Плацида се намръщи и протегна ръка, сякаш в опит да спре съпруга си, но после я отпусна. Старият Церес седеше на стол до вратата и се намръщи.
— Благодаря, ваша светлост — каза Бърнард. — Скъпа?
— Инвидия дойде тук, за да се опита да сключи сделка.
Всички просто я гледаха шокирани, с изключение на стария Церес, който изсумтя.
— Това не е изненадващо — каза той. — Глупаво е, но не и изненадващо.
— Защо не, ваша светлост? — попита Амара.
Тя знаеше, но ако някой от Върховните лордове в стаята още не го беше разбрал, то по-добре беше заключението да дойде от един от тях, а не от нея.
Церес сви рамене.
— Защото за Инвидия животът винаги е бил да мести хората като фигури на дъска за лудус. Според нейното разбиране това, което се случва в момента, не е толкова различно от обичайния начин на правене на бизнес в Алера. По-трудно, по-унизително, по-неприятно, но тя не разбира какво е да загубиш любим човек…
Той прочисти гърлото си. Синовете на стареца бяха убити по време на въстанието на Върховен лорд Калар и първоначалното настъпление на ворда.
— Какво може да направи това на тялото. Как променя нещата. Тази жена в живота си никога не е обичала нищо друго освен властта.
Амара кимна.
— Тя търси по-благоприятна позиция за договаряне. Да използва тези, които може, и да изостави тези, които не може.
Фригия замислено поглади прошарената си червена брада.
— Мисля, че казахте, че тя е в капан и е принудена да служи на ворда. Тази голяма буболечка на гърдите й е единственото, което я поддържа жива.
— Да — каза Амара, — което означава, че тя знае или мисли, че знае някакъв начин да го преодолее.
— Какво предложи тя, графиньо? — попита Плацида.
Амара им повтори разговора си с Инвидия и завърши:
— И каза, че когато сме готови да говорим с нея, трябва да изстреляме три зелени сигнални стрели. Тя ще се свърже с нас.
Настъпи потискаща тишина.
— Мислите ли, че е сериозна? — попита Рокус. — Кажете ми, че не мислите, че тази кучка е сериозна.
— Мисля, че може и да е — бавно каза лейди Плацида.
Фригия поклати глава.
— Това е капан.
— Проклет скъп капан — замислено каза лорд Плацида. — Ако информацията, която ви е дала, графиньо, е вярна, тогава можем да я използваме, за да им нанесем сериозни щети.
— Не мислиш като проклетата буболечка — отвърна Рокус. — Тя може да си позволи да загуби милион войници, ако това означава да пречупи най-силните ни призователи.
Лейди Плацида кимна.
— И ако разположим нашите войски, за да се възползваме от тази информация, а тя ни лъже, вордът ще може да се възползва. Те ще знаят как са разположени нашите войски за противодействие на атаката. Ако Инвидия лъже, те могат да го използват в своя полза.