— Ако кралицата е по-силна от Инвидия, тя е по-силна и от Октавиан — каза Фригия. — Толкова е просто. Той едва ли е нещо повече от момче.
— Той осуети плановете на Инвидия и Атис, когато беше момче — изръмжа Бърнард, без да откъсва очи от Фригия. — Съмнявам се, че планира да се изправи срещу нея на арената или в залата за дуели. Бихте изглеждали като глупак, ако го отпишете, ваша светлост.
Фригия присви очи и брадата му настръхна.
Рокус сложи ръце на раменете му.
— Спокойно, Ган. Не го правете по-лошо, отколкото вече е. Ами ако бях говорил за сина ви по този начин, а?
Лорд Фригия замръзна за миг, после наклони глава към Бърнард.
— Той е ваша кръв. Не мислех, преди да говоря. Моля да ме извините.
Бърнард кимна.
— Останете съсредоточени — каза лейди Плацида. — Не можем да знаем какво да правим с Октавиан, докато не го намерим или той не се свърже с нас. Възможно е да го иска по този начин. Не можем да знаем дали Инвидия няма да ни предаде в последния момент. Но ако приемем, че тя ни казва истината… единственият въпрос е дали ще тръгнем срещу нея, знаейки, че това може да е капан и може да вървим към смъртта си. И като стана дума — дори и да е искрена, пак можем да умрем.
Рокус бавно издиша.
— Може би трябва да поканим Форция, Атика и Рива.
Церес поклати глава.
— Боя се, че те никога не са били бойци. В близък бой ще бъдат по-опасни за нас, отколкото за ворда.
— Това е нашата възможност — тихо каза лорд Плацида. — И не мисля, че ще имаме по-добър шанс. Не мисля, че имаме избор, дори да е капан. Аз съм „за“.
Лейди Плацида мълчаливо преплете пръсти с тези на съпруга си. Церес се изправи, като бронята или костите му изскърцаха. Фригия погледна Рокус и каза:
— Може би най-накрая ще видя как ви сритват задника.
— Когато се върнем, вие и аз ще проведем разговор, в който ще загубите зъби — отговори Антилус. — Защото ще ги избия от устата ви. С юмруци.
— Мисля, че всички разбрахме какво имате предвид още в края на първото изречение, глупако!
— Момчета, момчета — каза Ария с топъл глас. — Така или иначе няма значение, стига тя да казва истината за следващата атака. Дотогава няма да променяме никакви планове, нали?
— Точно така — каза Бърнард. — Лежим ниско и чакаме. Ще се срещнем отново в Гарисън и ще поговорим за следващата стъпка, след като видим какво ще се случи. Ако тя казва истината, ще го разберем след около три часа.
Срещата приключи. Върховните лордове се върнаха на позициите си на стената, оставяйки Амара и Бърнард сами в стаята. Бърнард я погледна със спокойните си зелени очи за няколко секунди и попита:
— Какво премълча?
— Какво те кара да мислиш, че премълчавам нещо, скъпи? — попита Амара.
Той сви рамене.
— Предполагам, защото те познавам прекалено добре — той наклони глава и се намръщи, след което бавно кимна. — Говори много за следващата атака на ворда. Съсредоточи цялото им внимание върху нея. Значи ще се случи след това — смръщи вежди, докато размишляваше. — Инвидия ще ни предаде в кошера.
— Да — тихо отвърна Амара. — Ще го направи.
Бърнард бавно вдиша.
— И какво ще направим по въпроса?
Стаята, помисли си Амара, изглежда доста по-уютна без присъствието на Върховните лордове. Тя наведе глава и затвори очи, опитвайки се да не мисли много за това, което трябва да направи, след което прошепна:
— Ние ще й позволим.
Глава 44
Тави се събуди плавно, естествено и без болка. Лежеше във вана с топла вода, главата и раменете му бяха подпрени на наклонена дъска. Беше гол. Пръстите на краката му стърчаха над водата в далечния край на ваната. Той повдигна глава, което му костваше известно усилие. На корема му, вляво от пъпа, където оръжието на вордската кралица го беше пронизало, имаше участък от възпалена, червена и набръчкана кожа. Тънки червени жилки излизаха като слънчеви лъчи от раната.
Тави се огледа намръщено. Беше в лечителска палатка. Очевидно една от тези, които не бяха унищожени. Магическите лампи в палатката горяха. Изглежда е бил в безсъзнание няколко часа, но не много дълго. Освен ако не е минало повече от ден.
Мразеше да е в безсъзнание. Винаги разваляше плановете му.
Той обърна глава наляво и установи, че ваната до него е заета от Максимус. Изглеждаше ужасно, макар че се виждаха предимно синини по кожата на раменете, врата, лицето, главата… Всъщност много малко от тялото на приятеля му не беше натъртено. И носът му беше счупен — отново. Очите му бяха затворени, но дишаше.