Тави се надигна малко и погледна следващата баня. Красус лежеше вътре, в същото състояние, на което се наслаждаваха самият той и Максимус. Младият трибун се размърда, въпреки че изглеждаше, сякаш се чувства по-зле и от Тави.
— Красус — изсъска Тави.
Въпреки че очите му бяха отворени, младият мъж явно все още изпитваше болка. Той погледна Тави и леко вдигна брадичка в знак на поздрав.
— Красус — изкрещя Тави. Гърлото му беше толкова сухо, че го болеше да говори. — Докладвайте.
— Боли ме — каза Красус със слаб глас и преглътна. Той отново затвори очи. — Край на доклада.
Тави се опита да накара младия мъж отново да отвори очи, но без никакъв успех. Накрая уморено се отпусна обратно във ваната.
— Той е много изтощен — каза тих глас. — Най-добре би било да го оставите да си почине, ваше величество. Атаката срещу командната палатка беше отблъсната и повечето от нападателите бяха убити. Загубихме двадесет и двама мъже, всички от стражите около командната палатка.
Тави вдигна поглед и видя Доротея да седи тихо на табуретка близо до входа на палатката. Изглеждаше ужасно, очите й бяха хлътнали, а бузите й — без никаква кръв. Яката около шията й отразяваше слабата светлина на лампата със слаб, зловещ блясък. Придържаше одеяло, увито около нея, въпреки че нощта не беше студена.
— Ваше височество — поправи я той нежно. — Все още не съм Първият лорд.
Робинята уморено се усмихна.
— Току-що се сблъскахте с кошмара на нашето време, младежо. Изложихте живота си на опасност заради роб, който веднъж се е опитал да ви убие. Благодаря ви. Ваше величество.
— Ако искате да благодарите на героя, благодарете на Фос — каза уморено Тави. — Той е този, който ви спаси.
— Моята благодарност за него няма значение — каза тя спокойно. — Нека душата му почива в мир.
Тави седна бавно.
— Къде е Кайтай?
— Спи — отвърна Доротея. — Много е изтощена.
— Какво се случи, след като припаднах?
Робинята слабо се усмихна.
— Някои от нас бяха в безсъзнание и умираха. Вие. Аз. Максимус. Красус. Самата тя не беше в добро състояние и нямаше сили да се опита да излекува повече от един човек. Трябваше да избере кого да спаси.
Тави бавно си пое дъх.
— О. И тя е избрала вас. Като някой, който да ръководи по-малко опитните лечители.
Доротея леко наклони глава, сякаш се страхуваше, че нещо ще се разлее, ако се наклони твърде много.
— Всички наши най-добри лечители се съветваха, когато… — тя потръпна. — Когато ни видяхте. При тези обстоятелства решението на Кайтай беше изключително рационално. Емоциите са склонни да надделяват над разума, когато някой изпитва болка и се страхува за свой близък. А чувствата й към вас са обезпокоително силни. Тя лесно би могла да позволи на тези чувства да я контролират. И тогава аз, синът ми и вашият приятел Максимус щяхме да сме мъртви.
— Тя е направила правилния избор — каза Тави и погледна Макс и Красус. — Те как са?
Доротея леко придърпа одеялото около себе си.
— Предполагам знаете, че лечението с вода не може да създаде нещо от нищо. То разчита на ресурсите на тялото, за да възстанови пораженията.
— Разбира се — каза Тави.
— Във всичко си има граници. И… и моят Красус имаше толкова много наранявания. Счупени кости. Разкъсани органи — тя прехапа устни и затвори очи. — Направих всичко възможно, всичко, но има граници на това, което може да се поправи. Тялото може да се регенерира само от собствените си ресурси…
Тя потръпна и замълча за няколко секунди. После изведнъж Доротея сякаш се овладя и вдигна ръка, за да избърше сълзите по бузите си. Гласът й остана треперлив, но тя се опита да използва ясни, професионални термини.
— Нараняванията на Красус бяха обширни и тежки. Излекувах тези, които биха могли да сложат край на живота му. Ако приемем, че няма инфекция, което е много опасно, когато тялото е толкова отслабено, той ще може да ходи отново. Но дните му на трибун са свършили.
Тави преглътна и кимна.
— Максимус?
— Вордската кралица го е ударила по главата, а не в някой жизненоважен орган — каза Доротея с уморено, почти нежно раздразнение. — Той е добре. Или ще бъде, когато се събуди. Това може да отнеме известно време.