— Уморен съм — каза той. Собственият му глас звучеше далечно, сякаш съществуваше отделно от тялото. — Поправянето на фрактури е уморителна задача.
Алера се усмихна и започна да отговаря, когато внезапно водата в басейна избухна в облак от летящи капчици и гневни пръски.
Тави прикри лицето си от внезапния леден дъжд и примигна към басейна, когато Кайтай се издигна от водата върху създадена от фурии колона течност и елегантно стъпи на пода на пещерата. Тя беше висока млада жена с екзотична красота и невероятна грация. Подобно на повечето марати, косата й беше мека и чисто бяла. Кайтай я беше обръснала отстрани, оставяйки дълга ивица да се стича като грива по центъра на главата й според модата на Конския клан на маратите. Беше облечена в плътно прилепнал синьо-сив кожен костюм за летене. Той отлично подчертаваше стройната й фигура, много по-мускулеста от тази на обикновено алеранско момиче. Бадемовидните й очи, яркозелени като на Тави, бяха ясни и твърди.
— Алеранецо! — извика тя и гласът й звънна сред ледените стени. Гневът й беше осезаем и Тави го почувства като огъня в стомаха си.
Той се намръщи.
Кайтай се приближи до него и сложи юмруци на кръста.
— Говорих с трибун Цимния. Тя ме информира, че отношението ти към мен е като към курва.
Тави примигна. Няколко пъти.
— Хм. Какво?
— Не смей да се правиш на невинен, алеранецо — изсъска тя. — Ако някой наистина знае, това е Цимния.
Тави се опита да осмисли думите на Кайтай.
Цимния беше трибунът по снабдяването в Първи алерански легион — но преди обстоятелствата и извънредните обстоятелства да я накарат да стане трибун Цимния, тя беше мадам Цимния, собственичка на павилион, най-хубавата къща с лоша репутация в лагера, следващ легиона.
— Кайтай — каза Тави. — Не разбирам.
— О-о-о! — каза тя и вдигна ръце. — Как може такъв брилянтен командир да бъде такъв идиот?
Тя се обърна към Алера, насочи обвинително пръст към Тави и каза:
— Обяснете му.
— Не мисля, че знам достатъчно за това — спокойно отговори Алера.
Кайтай отново се обърна към Тави.
— Цимния ми каза, че сред вашите хора е обичай тези, които искат да се оженят, да не спят заедно, докато не дадат обет. Това е нелеп обичай, но гражданите са го приели.
Тави хвърли поглед към Алера и усети как бузите му се изчервяват.
— Е, да, добре, така е, но не всеки го прави…
— Тя ми каза — продължи Кайтай, — че някои от вас, просто заради удоволствието, си вземат куртизанки в леглото, но щом си намерят подходяща съпруга, веднага изхвърлят подобни играчки.
— Аз… някои млади граждани го правят, така е, но…
— Ние сме заедно от много време — продължи Кайтай. — Споделяме легло и всеки ден си доставяме удоволствие. От години. И ти най-накрая натрупа опит.
Тави си помисли, че бузите му скоро буквално ще пламнат.
— Кайтай!
— Информираха ме, че фактът, че сме заедно от толкова дълго време, ще породи много подигравки и възмущение сред гражданите на Алера. Че ще ме възприемат като „курвата на принцепса“ — тя се намръщи. — И по някаква неразбираема причина това се смята за много лошо нещо.
— Кайтай, ти не…
— С мен няма да се отнасят така — изръмжа тя. — Ти си идиот. И без това се сблъскваш с достатъчно проблеми с получаването на короната, така че няма нужда да показваш на враговете си сред гражданите такава очевидна слабост, която може да бъде използвана. Как смееш да ми позволиш да бъда инструмент, с който биха могли да ти причинят зло?
Тави само я гледаше безпомощно. Гневът й започна да отшумява.
— Разбира се — каза тя с много тих глас, — всичко това предполага, че възнамеряваш да ме направиш своя съпруга.
— Честно казано, Кайтай, не бях… дори не бях мислил за това.
Очите й се разшириха. Устата й се отвори в израз, близък до ужас.
— Ти… не си мислил? — тя преглътна. — Планираш ли да се ожениш за някоя друга?
Сега очите на Тави се разшириха.
— Не, не, врани, не, Кайтай. Не съм се замислял за това, защото не съм предполагал друг финал. Искам да кажа, че за мен такъв въпрос дори не е съществувал, чала.
За миг несигурността й отстъпи място на облекчение. Но после това чувство прие друг обрат: Кайтай заплашително присви очи.