Той рязко млъкна и премигна два пъти.
— Това не е нерационално — повтори тихо. — Това е грешката, която правят неопитните командири, когато победата им е застрашена. Забравят за дисциплината. Решават, че да направят нещо е по-добра идея, отколкото да не правят нищо — очите на Тави се разшириха. — Тя се страхува от мен.
Алера наведе глава и не каза нищо. Миг по-късно Тави изсумтя.
— Е, мисля, че я излекувах от това погрешно впечатление.
— И все пак — вметна Алера — избяга тя, а не вие.
— Разбира се, че избяга. Така ни попречи да концентрираме всичките си сили върху нея. И й позволи да контролира темпото на битката…
Очите му се разшириха.
Победата на вордската кралица не беше просто кръвопускане. И не беше въпрос на тактика, или на контрол над фурии, или на организация, техника или на редици блестящи доспехи.
Ставаше въпрос за умовете. Ставаше въпрос за послание.
За страх.
Тави се озова скочил на крака.
— Ордата — каза той. — Къде е сега?
Алера се замисли за момент, след което каза:
— На път са да атакуват втората отбранителна стена на долината. Не мисля, че легионите имат шанс да я задържат.
— Нямат и намерение — каза Тави. — Без контрол вордите нямат шанс да превземат Гарисън. А за да ги контролира, кралицата трябва да е в рамките на двадесет и пет или тридесет мили от втората стена. Това е близо до Бърнардхолт. Познавам този район и няма много места, където тя би могла да изгради защита около своя кошер.
Алера наклони замислено глава.
— Познанията ви за терена ще ви дадат предимство.
— Да — каза Тави и се ухили. — И ако тя се страхува да не се намеся, това означава, че мога — той кимна решително. — Всяка важна битка, в която съм участвал, беше срещу някой по-голям и по-силен от мен. Тази битка не прави изключение.
Очите на Алера блеснаха.
— Щом вие казвате така, млади Гай.
И в следващия миг я нямаше.
Тави излезе от палатката на лечителите.
Двадесет легионери веднага приковаха погледи в него. Още шестдесет, в рамките на осветеното пространство, се надигнаха от земята, някои от тях бяха спали в пълно бойно снаряжение, изпитвайки ужасен дискомфорт. Всеки от тях носеше символа на Първи алерански, орел на алено-сребърен фон, но с потъмнена и леко променена форма, придаваща му прилика с врана. Бойните врани бяха кохортата, която беше последвала Тави в най-самоубийствената мисия към края на битката при Елинарх и оттогава бяха запазили репутацията си на дисциплинирани, смъртоносно ефективни и напълно пренебрегващи опасностите воини. В повечето легиони мъжете полагаха големи усилия, за да влязат в Първата кохорта, която традиционно се състоеше от най-опитните и високоплатени бойци. В Първи алерански мъжете полагаха почти същите усилия да бъдат приети в Бойните врани, кохортата, която най-често следваше капитана в най-смъртоносните места на бойното поле.
Осемдесет мъже удариха бронирани ръце в бронираните си гърди едновременно, като тътен на смъртоносен гръм.
— Шулц — тихо каза Тави.
Един центурион излезе от редиците — войник, по-млад от самия Тави. Шулц беше изминал дълъг път от събитията при Елинарх. От една страна беше пораснал с половин ярд и беше добавил шестдесет паунда мускули към младото си тяло. Лицето и доспехите му бяха украсени с белези и той беше махнал гребена на шлема си, който можеше да укаже, че той не е обикновен легионер, но вървеше гордо изправен и носеше жезъла си под мишница в най-добрите традиции на центурионите в легионите. Той рязко поздрави Тави.
— Сър.
— Тръгваме — каза Тави.
Шулц премигна.
— Сър? Искате ли да събера командния състав?
— Не можем да си позволим да чакаме толкова дълго — каза Тави. — Вордската кралица знае къде сме, така че ще бъдем някъде другаде възможно най-скоро. Шулц, трябват ми куриери, които да отнесат личната ми заповед до трибуна на всяка кохорта да напуснат лагера. Искам всички да са на път в рамките на един час. Всеки, който не е готов да тръгне, ще бъде изоставен. Разбрахте ли?
Шулц изглеждаше потресен.
— Ъ… Да, сър. Куриери до всеки трибун с личната ви заповед за вдигане на лагера, тръгване след час или изоставяне, сър.
— Браво — каза Тави. Той се обърна към събраната центурия и повиши глас.