Въпреки че… изобщо не беше необходимо да нараняват огромните същества. Трябваше само да ги спрат, преди да пробият стената и да оставят дупки, през които вордската орда да се излее и да настигне отстъпващите легиони, преди да успеят да стигнат до Гарисън.
— Бърнард — каза Алера на глас. — Рива.
— Ха! — отвърна Бърнард и се обърна към Джиралди. — Центурион, сигнални стрели. Първо: лорд Рива да дойде тук. Второ: всички инженери да се съберат тук.
Ярките сигнални стрели се виждаха от мили. Съобщението щеше да стигне до Рива за миг. Малко повече време трябваше, за да долети лордът до фронтовата линия, а Амара изобщо не беше сигурна с колко време реално разполагат.
Струваше й се, че е минала цяла вечност, а големите същества приближаваха все повече. Богомолките направо полудяха от нетърпение и се държаха така, сякаш исполините излъчват някакви психични вълни. На стената стана пробив, после още един, и Бърнард изпрати подкрепления, за да подсили отслабените зони.
Чу се рев на приближаващ въздушен порок и Рива, по панталони, с разкопчана риза и хаотично разчорлена коса, огледа мрачно стената. Той забеляза Бърнард и се насочи към него, като вдигна юмрук в поздрав и хвърли поглед към полето. Забелязвайки огромните същества, той замръзна.
— Кървави врани!
— Кървави врани — съгласи се Грам.
— Имаме нужда от вода — обърна се Бърнард към Рива. — Милорд, трябва да залеем тази земя и трябва да го направим сега.
Рива няколко пъти отвори и затвори уста, след което сякаш се разтресе.
— О, разбира се. Да ги накараме да затънат. Ще ни трябва река, за да го осъществим навреме.
— Рилуотър — каза Бърнард. — Не е далеч оттук. На около четвърт миля югозападно.
Рива повдигна вежди и кимна.
— Може би е възможно. Инженери?
— Събрани са долу.
— Да-а-а — замисли се Рива. — Точно като напояване на поле, само че още повече. Извинете ме.
Рива скочи от стената към вътрешния двор, спирайки падането си с въздушен поток, и се обърна към инженерите. Веднага започна да раздава кратки заповеди. Мъжете се подредиха в редици и коленичиха, за да сложат длани на земята. Рива, начело на групата, направи същото и няколкостотин опитни инженери, под ръководството на Рива, започнаха да карат земята да се тресе.
Не отне много време. Отначало нищо не се промени, но постепенно долните крайници на богомолките започнаха да се покриват с кал. Тя започна да покрива краката им все по-нагоре, но земята пред стените беше прегрявана няколко пъти през изминалия ден и се беше втвърдила почти като изпечена глина.
— Още! — извика Рива. — Още, враните да ви отнесат!
Призователите се напрегнаха до краен предел. Един изпъшка приглушено и се отпусна настрани, като потрепваше и стискаше лявото си рамо. Други двама просто се сринаха — мъртви или в безсъзнание.
Бълбукащата вода внезапно се разпространи по земята под стените, образувайки огромно огледало, което отразяваше продължаващата в небето свирепа въздушна битка.
Всички чакаха, докато инженерите продължиха с усилията да пренасочат малката река. На всеки няколко мига мъже се сриваха в безсъзнание. Лицето на лорд Рива се напрегна, по бледите му бузи избиха цветни петна. Нивото на водата се повишаваше.
Накрая едно от огромните същества нададе пронизителен рев, когато кракът му се плъзна по гладката глина, хлъзгава от водата и рядката кал, образувала се от стъпките на богомолките. То се олюля и наклони като кораб между вълните, но след това бавно възстанови равновесието си. Миг по-късно направи крачка напред и поднови придвижването си.
— Почти се получи! — изрева през рамо Бърнард. — Можете ли да ги разклатите?
— Да! — задъхано изпръхтя Рива през стиснати зъби.
После отново затвори очи, каза нещо на инженерите и изведнъж самата земя изстена. Тя потрепна и се разтресе веднъж. След това рязко се люшна на една страна и Амара залитна срещу Дорога, който я хвана и не й позволи да падне.
На полето два от исполините, на не повече от двеста ярда от стената, се подхлъзнаха и ревейки, започнаха бавно като на забавен кадър да падат настрани. Отне им няколко дълги секунди да паднат, като през цялото време надаваха разтърсващи костите басови призиви за помощ. Удариха силно земята и огромната им маса накара тонове вода и кал да се разлетят във всички посоки. Десетки, ако не и стотици вордски воини бяха смачкани под всяко от тези чудовищни създания, чието тегло беше достатъчно, за да остави дълбоки отпечатъци дори в изпечената глина. Те ритаха с крака, убивайки още ворди, и надаваха тихи стонове, които караха повърхността на плитката вода около тях да се накъдри.