— Не е зле — каза Бърнард. — Изобщо не е зле. Така и трябваше — той погледна към внезапно изпотения Джиралди. — Центурион, камъкът.
Джиралди бръкна в чантата си и извади гладък, продълговат камък със същия цвят като стената. Той го подаде на Бърнард, който на свой ред го постави на земята и каза:
— Пригответе се да свирите отстъпление.
Тръбачът изгледа нервно полето и облиза устни.
Бърнард си пое дълбоко дъх, след което стовари петата на ботуша си върху камъка и го счупи.
Порив на студен вятър избухна от разбития камък, вдигайки прах и размазвайки петна от прясна кръв по стените. Секунди по-късно един от големите каменни блокове на върха на стената, служещ за зъбец, внезапно потрепери, изпука и започна да променя формата си. От него, сякаш прокопавайки снежна преспа, изскочи нещо подобно на фригийско впрегатно куче. То веднага се обърна, хвърли се напред и уби вордския воин при съседния зъбец, разкъсвайки богомолката до парчета счупен хитин и петна зелено-кафява кръв.
Кучешки гаргойли оживяха по цялата стена и се нахвърлиха върху вордите с неудържима жестокост — и веднага щом и последният оживя, камъните под освободените места потрепнаха и се надигнаха, раждайки още повече гаргойли.
— Сигнал за отстъпление! — заповяда Бърнард.
Тръбачът подаде сигнала и легионите моментално започнаха да се оттеглят, сякаш гласът на Бърнард беше достигнал до всеки един от тях. Амара се присъедини към съпруга си и останалата част от командния състав, когато напуснаха стената, тъй като все повече кучешки гаргойли се освобождаваха от камъка, който изграждаше стените, и се втурнаха да убиват ворди, размахвайки каменните си опашки с нещо, много приличащо на свирепа радост.
Мулетата и техните екипи вече бяха на път и когато се спусна на земята, Амара забеляза, че земята от тази страна на стената също омеква. Рива, дишайки тежко, беше останал на мястото си, с двете си длани на земята.
Амара побърза към него с думите:
— Ваша светлост! Трябва да тръгваме!
— След минута! — изпръхтя той. — Земята от тази страна на стената е изцяло насипна. Ако е добре намокрена, ще ги забави още повече.
— Ваша светлост — каза Амара. — Нямаме минута — тя се обърна към инженерите и излая: — Чухте сигнала. Отстъпваме!
Те бяха толкова изнемощели, че само малцина имаха сили да поздравят, но всички със стонове се изправиха на крака и се отдалечиха както от постоянно намаляващата стена, така и от постоянно нарастващия брой гаргойли.
Амара диво се огледа. Наоколо цареше пълно объркване, придружено от писъци и многоцветни светкавици. Тук-там вордът успяваше да пробие през живата стена от гневни гаргойли. Рицари на земята и метала незабавно затваряха всеки пробив, забавяйки напредването на врага и давайки на уморените легионери повече време да се оттеглят. Хората влачеха ранените на безопасно място. Конете цвилеха панически. Огромните създания продължаваха да надават дълбокия си рев, а богомолките пищяха така, че на Амара й се струваше, че тъпанчетата й ще се спукат.
Не можеше да види Бърнард и командния състав.
— Милорд! — извика тя. — Трябва да тръгваме! Веднага!
Рива изпусна кратък, приглушен звук и се отпусна на една страна, вдигайки ръка да се хване. Но тя беше твърде слаба да го задържи и той падна на бързо навлажняващата се земя.
— Ставайте! — извика Амара. Тя падна на колене и преметна едната ръка на мъжа през рамото си. — Ставайте!
Рива примигна и я погледна с изцъклени очи.
Амара искаше да изкрещи разочаровано, но вместо това направи всичко възможно да го изправи на крака. След това двамата се заклатушкаха далеч от стената, залитайки като пияници. По-бързо. Трябваше да се движат по-бързо.
Чувайки свистящ писък зад гърба си, Амара се обърна и видя, че половин дузина богомолки я догонват.
Битката беше невъзможна. Вместо това, тя хвърли воал около себе си и дезориентирания Върховен лорд. Атаката на богомолките рязко спря, когато загубиха целта си, и те започнаха да се въртят насам-натам, като всяка от шестте се стрелна след първото движещо се нещо, което забеляза.
За нещастие на богомолка номер три, първото движещо се нещо, което видя, беше гарганта Уокър. И въпреки че богомолката безстрашно се хвърли в свирепа атака, Уокър не се впечатли. Той просто вдигна огромната си лапа и я спусна надолу в проста размазваща дъга, която сложи рязък и окончателен край на атаката на ворда.