— Просто си мислил, че ще го направя.
Тави се намръщи. Отново.
— Помислил си, че няма да имам друг избор. Че дотолкова ще се отчая, че ще бъда принудена да стана твоя жена.
Очевидно каквото и да кажеше, само щеше да влоши положението. Тави не каза нищо.
Кайтай пристъпи, хвана го за яката на туниката и го вдигна на няколко инча във въздуха, въпреки разликата в теглото им. Младата маратка беше много по-силна от алеранка с нейното телосложение — дори без да използва фурии.
— Ето какво ще бъде отсега нататък, алеранецо. Повече няма да спим заедно. Ще се отнасяш към мен по същия начин, както към всяка порядъчна млада гражданка. Ще ме ухажваш подобаващо или, честна дума, ще те удуша.
— Аха — изпъшка Тави.
— И — продължи тя с изключително заплашителен глас, — ще ме ухажваш според традициите на моя народ. Ще го правиш с изключително майсторство и такт. И едва след като всичко бъде направено както трябва, ние отново ще споделяме леглото.
Тя се завъртя на пети и тръгна към водоема.
За секунда Тави не знаеше какво да каже, а след това извика:
— Кайтай. Няма да е лошо да ми кажеш какви са обичаите на твоя народ.
— Няма да е лошо, ако и ти ми отвърнеш със същата любезност — саркастично отвърна тя, без да се обръща. — Разбери сам, както направих аз!
Тя пристъпи към повърхността на водата, сякаш беше твърда почва, обърна се и зелените й очи проблеснаха възмутено, преди да изчезне във водата.
Няколко секунди Тави объркано гледа след нея.
— Така — наруши мълчанието Алера. — Едва ли точно аз съм добър съдник в тънкостите на любовта, но ми се струва, че си оказал много лоша услуга на това младо момиче.
— Не съм го искал! — реагира Тави. — Когато започнаха нашите отношения, аз нямах представа кой е баща ми. Бях никой. Искам да кажа, че никога дори не съм си представял, че церемониалното ухажване може да е важно.
Той махна с ръка в посока към водата.
— Така си и беше, на нея изобщо не й беше нужно, кървави врани! Тя беше дори по-нетърпелива от мен! На практика не ми остави никакъв избор!
Алера замислено се намръщи.
— По какъв начин това е уместно?
Тави също се намръщи.
— Заставате на нейна страна, защото е момиче.
— Да — с усмивка се съгласи Алера. — Може и да не съм експерт, но научих достатъчно за вашето мислене, за да знам коя страна трябва да подкрепя в този спор.
Тави въздъхна.
— Вордът е на ръба да унищожи Империята и целия свят. Можеше да намери по-подходящ момент за това.
— Напълно е възможно да няма друг момент — отвърна Алера.
При това Тави млъкна и впери поглед в развълнуваната водна повърхност.
— Тогава по-добре да измисля нещо възможно най-скоро — каза той накрая. — Сигурен съм, че тя няма да приеме края на света като оправдание.
Алера отново се засмя.
— Нека да продължим — каза тя с леко развеселен глас. — Ще започнем с правилното наместване на костите, а след това ще възобновим уроците по летене.
Тави изпъшка.
— Колко още ще продължаваме с това?
— Около половин дузина полети или нещо подобно — спокойно отвърна Алера. — Поне за тази вечер.
Половин дузина?
Тави изведнъж се почувства много уморен. Въображението му внезапно нарисува картина — той самият лежи в снега като медуза — всяка кост в тялото му е натрошена на ситно, а разярената Кайтай го души.
Алера го погледна със спокойна усмивка.
— Можем ли да продължим?
Глава 1
Антилар Максимус почука припряно и влезе в каютата.
Един от най-старите приятели на Тави, Максимус, делеше стая с него през по-голямата част от трите им години в Академията и беше един от малкото хора във флота, които можеха да отварят вратата без разрешение.
— Мисля, че трябва да знаеш — започна Макс, но после спря и се втренчи в Тави.
После затвори вратата след себе си, преди да избухне:
— Кървави врани, Калдерон. Да не си болен?
Тави хвърли мътен поглед на Макс иззад малката масичка, където седеше прегърбен над картите.
— Снощи не спах добре.
Красивото, мъжествено лице на Макс се озари от бърза, момчешка усмивка.
— Аха. Трудно е отново да спиш сам в студено легло, след като си свикнал с топло.
Тави гневно впи поглед в него. Усмивката на Макс стана още по-широка.