— Не — каза Фиделиас. — Но мисля, че можем да я преживеем. В дългосрочен план това вероятно е едно и също.
Дуриас се намръщи замислено и го погледна.
— Как се чувствате? Говори се, че сърцето ви се обажда.
— Вече по-добре — каза Фиделиас. — Направо се чувствам като нов човек.
— Това е, защото го натоварвате, мързеливецо — каза Дуриас. — Утре сутринта бронята ще ви липсва.
Фиделиас леко се ухили.
— Дотогава има много време. Освен това не ви виждам да ходите и да оставите някой беден легионер да язди коня ви.
Дуриас подсмръкна.
— Рангът си има своите привилегии — каза той благочестиво. — Да се позволи на някой случаен легионер да си смени мястото с Първото копие ще наруши естествения ред на легиона. Лошо за морала. Съвсем безотговорно.
— Добре, хлапе — каза Фиделиас. — Накрая ще станете добър офицер.
Дуриас се ухили.
— Да ви се връща.
Трибун от Свободния алерански приближи към тях и отдаде чест на Дуриас. Бронята му, макар и стандартна легионерска лорика, беше стара и износена, но явно добре поддържана и изчистена от всякакви отличителни знаци.
— Първо копие.
— Трибун — посрещна го Дуриас и отвърна на поздрава. — Докладвайте.
— Още четири контакта с врага, всички с восъчни паяци. Изгорихме и още половин дузина петна кроач. Изглежда обичат да се разполагат край езера, когато е възможно. Така намирането им става още по-лесно.
— Това означава, че добре замаскираните петна ще бъдат много по-трудни за забелязване — каза Дуриас. — Не се ограничавайте до езерата.
Офицерът се усмихна тъжно:
— Нямаме избор — той погледна към Фиделиас. — Как е той?
— Чувства се като нов човек — каза Дуриас.
— Прилича на мързелив човек — офицерът се наклони леко настрани, за да погледне Фиделиас, стоящ зад Дуриас. — Казват, че сте стрелял по вордската кралица.
— Не само съм стрелял — отвърна Фиделиас. — Улучих я. При това с балиста. Болтът отскочи от нея.
Офицерът вдигна вежди. Изстрел на балиста можеше да пробие кон и, продължавайки след това, смъртоносно да нарани брониран легионер.
— От какво разстояние?
— От около двадесет ярда — отвърна Фиделиас.
Офицерът го зяпна, след това прехапа устни и погледна към Дуриас:
— И ние преследваме това? Безсмислено е. Този принцепс всички ни ще…
Дуриас внезапно заби пети в хълбоците на коня и животното скочи напред и встрани, заставайки плътно до коня на трибуна. Ръката на Дуриас се стрелна и сграбчи мъжа за лориката, наполовина измъквайки го от седлото.
— Оплакват се легионерите — каза Дуриас с тих, твърд тон. — Офицерите водят. Затворете си шибаната уста и водете. Ако не можете, имайте смелостта да напуснете и да позволите на някой, който не е толкова скапан страхливец, да го направи.
И той силно отблъсна офицера от себе си.
Офицерът възстанови равновесието в седлото и контрола над коня си и отговори с изкривено лице:
— Да, сър. Ще продължим работата.
Дуриас изсумтя и не каза нищо. Офицерът поздрави и се отдалечи в галоп. Дуриас се обърна към Фиделиас с войнствен блясък в очите.
— Добре ли беше?
Фиделиас сви устни и кимна.
— Не беше зле.
Съвсем наблизо, в челото на колоната, тръбите засвириха сигнал за сбор. Спирането за вода приключи.
Хора и каними уморено започнаха да се връщат на пътя, групирайки се по двойки — един каним и един легионер. Скоро оформиха колона.
— Ще пристигнем там изтощени — тихо отбеляза Дуриас. — На открит терен. Без укрепления.
Фиделиас бавно си пое дъх и каза:
— Ако принцепсът трябва да пожертва всички ни, за да получи шанс да унищожи кралицата, той ще го направи. И аз бих го направил. Без колебание.
— Да — каза още по-тихо Дуриас. — Предполагам, че точно това ме притеснява.
— Първо копие — каза Фиделиас. — Млъкнете и водете.
Дуриас изсумтя с горчива ирония.
— Доста вярно.
Двамата си размениха поздрави и Дуриас се насочи към участъка от колоната, заеман от Свободния алерански легион.
Чу се втори сигнал — обичайният кавалерийски сигнал „на седлото“. Фиделиас замълча и загледа най-близките легионери. Всеки от тях носеше по две широки платнени ленти, изрязани от тъканта на палатката. В единия край на всяка лента беше оформена примка. Всеки легионер застана зад канимския си партньор и пъхна ботушите си в примките. След това подаде презрамките на канима пред себе си.