Исана скръсти ръце на гърдите си.
— И какво правите, за да ги победите?
— Запозната ли сте с крепостта?
— Донякъде — каза Исана. Технически това всъщност не беше лъжа. Нейните познания за последните нововъведения в защитата бяха много повърхностни в сравнение с тези на много други.
— Значи знаете, че стената се простира през естествено препятствие — тесен проход със стръмни стени. И практически няма пътища за придвижване на голяма войска от този континент на съседния, освен през крепостта.
— Да — каза Исана.
— Практически няма пътища не е същото като няма пътища — продължи вордската кралица. — Моите деца малко се затрудняват с вертикалните повърхности. Но вече значителен брой от тях се изкачиха както от северната, така и от южната страна на крепостта. Скоро те ще заобиколят крепостта, а докато го правят, моите джагърноти ще смелят стените й на прах. И тогава, бабо, нищо няма да ме спре да се концентрирам изцяло върху Октави…
Разнесе се вой на въздушен вихър, практически на входа на кошера, и черните фасетни очи на кралицата се насочиха към него. Стотици восъчни паяци се появиха сякаш от нищото и се стекоха от стените, пода и тавана.
Инвидия влезе с бързи крачки. Особено нервен паяк скочи върху нея, разтворил широко уста, и тя го събори на земята, без дори да намали скоростта.
— Спрете фланговата маневра! Веднага!
Кралицата изсъска като котка, оголвайки зъби. Последва размазано движение и изведнъж раменете на Инвидия се озоваха притиснати към задната стена на кошера, на седем фута над земята. Кралицата я държеше за гърлото с една ръка, а краката на Инвидия висяха и удряха по стената.
— Къде беше? — изръмжа кралицата.
Инвидия продължи да се задушава, лицето й ставаше все по-червено. Вордската кралица наклони главата си на една страна, втренчи се в нея и отново изсъска, този път малко по-тихо:
— Крепостта. Защо бяхте в крепостта?
Очите на Инвидия се изцъклиха, лицето й стана пурпурно.
Исана учтиво прочисти гърло:
— Ако я пуснете, може и да получите отговор.
Кралицата погледна назад към Исана, после отново към Инвидия. След това просто я пусна и алеранката се свлече на пода. Тя лежеше, задъхана и притиснала ръка към гърлото си, а Исана гледаше как смачканата трахея на Инвидия заема първоначалната си форма благодарение на водните й фурии.
— Отидох да осигуря нашето бъдеще — кресна тя миг по-късно.
— Какво?!
— Беше прекалено лесно. Те умишлено ви оставиха очевиден подход, за да ви примамят — тя преглътна и направи гримаса. — Отидох да огледам върховете на скалите. Това е капан.
Кралицата хвърли поглед към Инвидия и отиде до ръба на басейна. Тя раздвижи ръка над него и цветовете и светлината започнаха да се издигат над спокойната водна повърхност.
Исана стана и се присъедини към кралицата. Инвидия също се приближи и жените видяха движещо се изображение.
Няколкостотин богомолки се придвижваха по върха на скалата, един от хребетите с изглед към Гарисън. На няколкостотин ярда от мястото, където биха могли да застрашат крепостта, пътят им беше блокиран от гъсти гъсталаци от вечнозелени растения. Вордите без колебание се втурнаха през растителността.
От басейна отекнаха далечни метални писъци. Боровете и папратите, растящи около тях, се разтресоха.
И после се успокоиха.
Друга група богомолки, два пъти по-голяма от предишната, се втурна към дърветата, като предварително вдигнаха косите си в очакване. Но преди да стигнат до растителността, дърветата сякаш избухнаха към тях, облечени в кожи и с дебели наметала, покрити с черни пера. Овцерези — огромни, безкрили хищни птици, се движеха рамо до рамо с тези фигури. Те бяха по-високи от човек, с мощни, мускулести крака, увенчани с остри като бръснач нокти, които допълваха смъртоносните им извити човки. Те нападнаха богомолките заедно със своите спътници, маратите. Всеки марат стискаше тежка брадва с резбована дръжка, украсена с ресни и пера, но изработена от алеранска стомана.
Двете сили се сблъскаха със свирепа ярост, но маратите имаха числено предимство, а огромната сила и бързина на овцерезите им позволи да всеят хаос в редиците на богомолките, откъсвайки коси, крайници, крака и глави в безсмислена, първична жестокост, така че за варварските брадви оставаше само да ги довършат.