Кралицата изсъска и махна с ръка на една страна.
Изображението в басейна се замъгли, след което се възстанови, този път показвайки противоположната страна на долината. Там обаче атакуващите богомолки бяха разкъсани от хиляди воини, облечени в сиви кожи и воюващи заедно с огромни, рошави вълци, някои от които почти с размерите на понита.
И вълците, и техните варварски спътници носеха еднаква форма на броня — нещо като престилки със стоманени плочи върху тях. Движейки се бързо, тези марати и техните партньори се биеха в строго координирани групи, тактиката им беше да откъснат отделни богомолки от останалите, след което бързо ги обграждаха и унищожаваха. И въпреки че Вълчият клан не всяваше ужаса, които всяваха овцерезите, тяхната стратегия отне живота на много повече богомолки, а тактиката им на подпомагане, според Исана, перфектно предпазваше воините им от тежки наранявания. Кланът на вълците изглежда превърна битката в състезание по издръжливост.
— Оттеглете ги — тихо настоя Инвидия. — Изчакайте, докато натрупаме по-значителна сила върху скалите. След това можем да отблъснем маратите и да превземем крепостта.
Вордската кралица я погледна презрително.
— За подобна концентрация на войски ще трябва да чакаме почти до зори.
— Какво значение има? — каза Инвидия. — Все още ще ни остане почти ден, за да се подготвим за силите на Октавиан.
— Вие — каза бавно кралицата, — сте много вероломна.
Исана погледна сериозно Инвидия и каза:
— Да. Защото тя е роб на собствения си интерес.
— Хмм — замислено изсумтя кралицата.
После махна с ръка и се извърна от басейна. Образът започна да се разпада, но преди това Исана видя как богомолките в него прекратиха битката и започнаха да се оттеглят.
— Ще отидете на фронтовата линия и ще направите всичко по силите си да ускорите натрупването на сили. Изграждането на редица рампи върху най-лошия терен би трябвало да е достатъчно.
Инвидия се поклони и се обърна към изхода.
— И, Инвидия — каза кралицата с много тих глас. — Повече никакви тайни изчезвания, преди крепостта да падне.
Създанието на гърдите на Инвидия изсъска и размърда крайници. Инвидия изпъшка приглушено и падна на колене. В продължение на няколко удара на сърцето тя стиска зъби, за да сдържи писъка, след което се отпусна на пода.
Миг по-късно бавно се надигна. Кимна на кралицата и излезе. Лицето й беше замръзнало в маска, която Исана често бе виждала да използва, за да скрие гнева си.
Кралицата, без да обръща внимание на Исана, се върна към нишата си и се вторачи в зелената светлина над нея.
Исана се обърна и бавно се върна при Арарис, сърцето й биеше силно. Тя се взря в очите му през мътната прозрачност на кроача и каза само с устни:
— Скоро.
За миг едната му устна леко потрепна и той оголи зъби в най-малката вълча усмивка.
Исана кимна и се настани на пода. В очакване. Но не за дълго. Времето за действие ще настъпи скоро, каза си тя.
Скоро.
Гай Октавиан яздеше коня си начело на доста необичайната колона зад него, леко треперейки, докато Актеон равномерно се носеше по каменната настилка в най-студените часове на нощта и след това. Той никога не беше пътувал по пътищата извън долината пеша, но когато луната изгря, той видя високия връх Гарадос, извисяващ се над другите планини като огромен, мрачен и опасен пияница в края на празника на реколтата.
Беше си почти у дома.
Кайтай яздеше до него със същата елегантна грация, която внасяше във всичките си действия — и ако изглеждаше уморена, Тави едва ли би могъл да я вини. Самият той беше толкова уморен, че едва стоеше буден — както и всеки човек и всеки каним, който го следваше. Но от друга страна бяха постигнали дори по-добро време, отколкото очакваше. Щяха да достигнат до западния край на долината много преди изгрев-слънце. И тогава…
Той потръпна.
И тогава той щеше да подложи всички около себе си на смъртна опасност. С малко късмет би могъл да координира действията си със защитниците на долината, за да осъществят съвместна атака от две страни. Макар и силно превъзхождани, алеранците все още можеха да използват фуриите и терена, за да победят враговете си и да принудят вордската кралица да се появи.