С изключение на един от големите, който беше скочил във въздуха, преди ударната вълна да успее да го достигне. Две от остриетата му се стрелнаха напред, удряйки със скоростта и прецизността на змия. Дори тогава бившата Върховна лейди не се пропука. Ръката й се задвижи с невъобразима скорост, покритата с хитин предмишница прихвана остриетата и те се плъзнаха настрани. Почти. Един от стоманените крайници, пробивайки хитиновата броня, се заби в другата й ръка и излезе от задната й страна, предизвиквайки фонтан от кръв.
Инвидия изкрещя, сграбчи оръжието и го измъкна от ръката си с яростна сила. После се гмурна настрани, избягвайки още половин дузина удари от различни посоки. Тя отстъпи по посока на входа, грабна друг скачащ восъчен паяк и го хвърли към мечоносеца с такава сила, че той беше отхвърлен на няколко фута от удара.
Зашеметена от случващото се, Исана можеше само да стои неподвижно на място, надявайки се да не привлече вниманието към себе си. Изглежда силата на Инвидия за момент спря вълната от враждебни атаки.
И този момент беше достатъчен.
Бяло-синя светкавица проблесна през входа на кошера, заобиколи от двете страни на Инвидия и се събра отново върху паяка-мечоносец пред нея. Избухна ослепително ярка светкавица и гръм, физически болезнен. Исана почувства как внезапната промяна в налягането буквално изсмуква въздуха от дробовете й. Когато няколко мига по-късно зрението й се възвърна, на мястото на първия ворд с мечове имаше само обгоряло парче земя. Няколко разпръснати парчета остра стомана беше всичко, останало от съществото.
Разнесе се рев на вятърни потоци и две бронирани фигури с блестящи остриета влетяха в кошера. Миниатюрните бури, които ги пренесоха долу, бавно утихнаха и оставиха двамата мъже с пламтящи мечове да стъпят на земята. Едното оръжие гореше със студено син огън, а второто пламтеше в алена светлина — Върховни лордове Фригия и Антилус, помисли си Исана.
За пореден път восъчните паяци скочиха напред, надавайки писъци, но този път срещнаха стомана в ръцете на майстори в призоваването на метал. Потръпващи, обгорени парчета паднаха на пода, а двамата мъже продължиха напред недокоснати, през дъжда от крещящи паяци.
— В нишата! — изкрещя Инвидия.
Фригия се завъртя към нишата точно навреме, за да вдигне острието си и да прихване тъмното оръжие на вордската кралица. Мечът й от блестящ тъмнозелен хитин срещна пламтящата стомана на острието на Върховния лорд и се огъна с неестествена гъвкавост, не толкова блокирайки оръжието му, колкото прихващайки и отхвърляйки го назад. Движението изненада Фригия, но въпреки това той успя светкавично да се отдръпне, но не и преди мечът на кралицата да се плъзне по стоманените плочки на неговата лорика. По ръбовете на резката веднага избиха мехурчета зелена отрова. Те започнаха да се въртят един около друг, разменяйки си от време на време удари, които за Исана представляваха размазани движения, толкова бързи бяха. Изглежда никой не печелеше предимство.
Междувременно при Антилус трите оцелели същества с мечове се втурнаха през тълпата восъчни паяци. Той смело ги посрещна — и веднага беше отблъснат назад. Дузина остриета се стрелнаха към него от всички страни и когато мечът му срещна един от крайниците, избухна експлозия от ярки алени искри.
Фурии. Велики фурии, помисли си Исана, тези същества могат да използват фурии.
— Плацида! — изкрещя Антилус. Мечът му се превърна в размазано петно от алена светлина, стъпките му бяха леки като на танцьор, въпреки стоманата, която го заобикаляше, докато той танцуваше и избягваше остриетата на съществата.
— Кървави врани, имам нужда от помощ!
Върховна лейди Ария Плацида се втурна в кошера, разсече още във въздуха няколко восъчни паяка, сякаш без изобщо да ги забележи, и огледа обстановката. Ноздрите й се разшириха, когато изпробва въздуха вътре и изглежда го намери за подходящ. После вдигна ръка и от пръстите й избухна искра, която придоби познатата форма на нейната фурия, свиреп огнен сокол. Тя направи жест с ръка и остро изсвири, при което фурията й полетя и се блъсна в едното от съществата, атакуващи Антилус. Взривът на концентрирания огън беше малък, но силата му бе такава, че откъсна звяра от земята и го заби в стената на не повече от седем фута от главата на Исана.
Ария отново вдигна ръка — и соколът се прероди на китката й, а пламтящите му крила вече бяха вдигнати, готови за полет. Устата на Ария се изкриви в студена усмивка, докато фурията й се стрелна напред и в ревящ вихър от огън и вятър блъсна второто същество така, че буквално го заби в далечната стена на кошера.