— Благодаря! — каза Рокус със спокоен делови тон и рязко се втурна напред.
Той се гмурна под остриетата на последното останало същество с мечове и отсече двата му по-големи крайника в основата, където те бяха от обикновен хитин. Създанието отскочи назад, но Рокус направи танцова крачка напред, за да го остави в обхвата си, и използвайки момента, насочи острието си към незащитената зона между главата и торса на врага, забивайки го дълбоко. Изкривил уста в яростна ръмжаща усмивка, Върховният лорд внезапно нададе вик на човек, полагащ значителни усилия. За няколко мига от всички стави и връзки на съществото бликна светлина, след което то буквално избухна: пурпурният пламък на пламтящия меч на Антилус беше образувал сфера от магически огън вътре в тялото му. Парченца от съществото се разлетяха във всички посоки, а Върховен лорд Антилус остана да стои сам, покрит от главата до петите с обгорени и кървави парчета плът. Той обърна глава и намигна на Ария.
— Фукльо — изсумтя Ария, обърна се към Исана и каза: — Исана. Добре ли сте?
Исана кимна рязко.
— Ария, нещо не е наред!
— Не ставай и не ни се пречкай. За Инвидия ще говорим по-късно — отговори Ария и побърза след Рокус, който беше решил да се включи в битката в нишата.
Стигайки до там, и двамата се поколебаха малко, като двойка танцьори, замръзнали, преди да излязат на сцената, за да уловят ритъма, след което се гмурнаха в битката срещу вордската кралица.
— Хора! — изрева глас извън кошера. Лорд Плацида. Раздаде се тътен на използвана наблизо огнена магия. — Кучката е повикала домашните си любимци! Побързайте!
Исана вдигна поглед и видя лорд Плацида да отстъпва стъпка по стъпка надолу по улея в кошера, краката му бяха широко разтворени като стволове на дървета. Стиснал огромния си меч с две ръце — впрочем той обикновено го държеше с една ръка — той бясно го размахваше наляво и надясно. Изглеждаше, сякаш си проправя път през гъсти храсти. Черни хитинови… части? На Исана й беше трудно да измисли по-точно определение. Черни хитинови части се сипеха по пода при всяко замахване на меча. Само че в този конкретен случай храстите го преследваха. Исана можеше да види купчините крайници на богомолки на земята пред лорд Плацида, докато той отстъпваше стъпка по стъпка под натиска на нападателите.
Погледът на Исана се върна към нишата, където тримата граждани бяха приклещили вордската кралица. Остриетата се стрелкаха и телата се движеха толкова бързо, че почти не се виждаха. Всеки участник беше като размазано петно, вероятно използваха помощта на въздушни фурии. Искри пръскаха в ослепителни облаци. Исана нямаше представа как сражаващите се успяват да видят каквото и да е през тях, камо ли да се бият. Тя се опита да им изкрещи през постоянните миниатюрни експлозии и писъци, идващи отвън, но безуспешно.
И тогава се чу металически писък, който заглуши звука на битката и всичко потъна във внезапна тишина.
Очите на Исана се разшириха, когато битката в нишата замръзна. Вордската кралица стоеше прикована към едната стена, а дръжката на меча на Антилус стърчеше от сърцето й. Тя изкрещя още веднъж и замахна с острието си в напразен опит да достигне невъоръжения мъж, но Ария блокира удара й със собствения си меч в последен взрив от искри и в същия миг студеният огън на меча на Фригия свали главата на кралицата от раменете й.
— Не! — изкрещя Исана. — Това…
Инвидия, която по време на цялата битка стоеше на заден план, се задвижи. Тя протегна ръка и разпръснатите из целия кошер парчета метал, останали от съществата с мечове, изведнъж се издигнаха във въздуха.
— … не е…
Бившата Върховна лейди Акватайн тръсна ръка и облакът остри отломки се втурна към нишата като смъртоносна стоманена буря.
— … истинската вордска кралица! — довърши Исана.
Ария завъртя глава точно когато стотици остри като бръснач парчета метал влетяха в нишата. Мечът й се стрелна нагоре и стоманата звънна, но беше просто невъзможно да отрази всички фрагменти само с меч. Бронята им предлагаше известна защита, но тази защита далеч не беше перфектна.
Антилус успя да вдигне ръка, за да защити лицето и шията си, но Фригия беше твърде бавен. Металните фрагменти се блъснаха в лицето му и Исана видя с някаква болезнена яснота как той загуби очите си. Антилус залитна назад към стената с окървавено лице. Алени капки пръснаха по стената.