Истинската вордска кралица, почти гола, с изключение на тъмното си наметало, скочи от покрива на нишата. Първият удар на пламтящия й зелен меч повтори удара на Фригия със зловеща ирония и отсече главата на Върховния лорд. Рокус посегна към меча си, забит в стената, но със следващото си движение кралицата отряза ръката му до самото рамо. Третият удар разсече бронята му във взрив от огнени искри и преряза тялото му почти до гръбнака. Без да спира, кралицата се завъртя и мечът й описа смъртоносна дъга, насочена към врата на Ария, докато Рокус се свличаше на пода.
Острието сряза лицето на Ария, бликналата кръв затвори едното й око. Тя дори не се опита да блокира атаката, вместо това се претърколи настрани и се изправи на крака с плавно и бързо движение — но не достатъчно бързо, за да попречи на кралицата да промени посоката на блестящото си острие и да го забие в задната част на лявото бедро на Ария. Лейди Плацида изпищя, когато левият й крак поддаде. Тя се подпря на свободната си ръка и запълзя към Исана, влачейки безполезния си крак. После тръсна глава в опит да отстрани стичащата се в очите й кръв и изкрещя:
— Сандос!
Главата на вордската кралица се завъртя към входа и тя направи кратък жест с ръка. Целият проход към кошера изведнъж се срути като пирон, ударен от чук на титан. В един момент беше отворен и им показваше паническото лице на лорд Плацида, а в следващия вече беше здрава гранитна стена.
Ария продължи да се оттегля, докато върховете на пръстите й не докоснаха края на мръсната рокля на Исана. Тя примига с очи още няколко пъти, след което се изправи и вдигна меча си в неудобна отбранителна стойка. Левият й крак висеше безжизнено под нея.
Чу се тих шум — и не по-малко от осем същества с мечове паднаха от тавана около вордската кралица и бавно се изправиха. Меко светещите им очи се фокусираха върху алеранците и съществата вдигнаха мечове в готовност за удар.
— Враните да те вземат — каза Ария с треперещ глас. — Враните да те вземат, Инвидия.
Инвидия се взря във вордската кралица. Кръвта се оттече от лицето й, карайки белезите й да изпъкнат ярки и отвратителни.
— Не… мислех, че…
— Мислехте — каза кралицата, — че ще позволите на Върховните лордове да ме унищожат. След това на свой ред щяхте да ги убиете, премахвайки почти всички живи алеранци с равностойни на вас сили — тя поклати глава и погледна към Инвидия: — За глупачка ли ме мислите?
Инвидия облиза устни и отстъпи крачка назад. Кръв се стичаше по ранената й ръка и капеше на пода с тих, равномерен звук.
— Няма нужда да се страхувате от мен — продължи кралицата. — Това е слабост, над която нямате контрол, Инвидия. Просто взех предвид вашите недостатъци, когато планирах. Не беше трудно да премахна по-висшите функции на младата кралица и да я прекроя в примамка за капана. Като цяло възприемам вашето предателство като незначителен недостатък на характера.
Инвидия се взря в кралицата и прошепна:
— Няма да ме убиете?
— Не съдя слузта, че е отровна, заекът — че е страхлив, или вола — че е глупав, както и вас — за склонността към предателство. Това е просто част от вашата природа. Тук все още има място за вас. Ако го желаете.
— Предателка — изсъска лейди Плацида.
Инвидия наведе глава за известно време.
— Инвидия — каза тихо Исана. — Не е нужно да го правите. Все още можете да се биете с нея. Все още можете да я победите. Ария ще ви помогне. Сандос скоро ще намери начин да влезе вътре. И синът ми идва. Бийте се.
Жената потръпна.
— Исана не лъже за Благословията на нощта — каза кралицата. — Служи ми, докато завладея Алера, и аз ще ви я дам, когато ви освободя, за да управлявате каквото е останало.
— Кога, Инвидия? — бързо попита Исана и се наведе напред. — Кога цената ще стане твърде висока? Колко още невинна кръв трябва да се пролее, за да задоволи жаждата ви за власт? Бийте се.
Кралицата погледна към Исана, после към бившата Върховна лейди.
— Избирайте.
Погледът на Инвидия се насочи към двете неподвижни фигури в нишата, после към лейди Плацида. Тя потръпна и Исана видя как нещо в нея се пречупи. Раменете й се отпуснаха и тя леко се наведе напред. И въпреки че нищо в нея не се промени, лицето й, помисли си Исана, изведнъж се състари с десет години.