Выбрать главу

— Не ме разбирай погрешно. Мисля, че е добре капитанът на собствения ти легион да е по-спокоен и уравновесен, отколкото би могъл да бъде. Аз съм само „за“ капитанът да има жена. Да видим дали ще мога да намеря някакъв заместител, ако не сте прекалено придирчив, капитане.

Тави вдигна чашата си с чай.

— Ако не млъкнеш, докато го допия, ще счупя тази чаша в дебелата ти глава.

Макс скръсти ръце на гърди и се облегна на вратата с безгрижна усмивка.

— Както е угодно на ваше височество.

Споменаването на титлата уби и малкото добро настроение, което Макс беше донесъл със себе си. Тави знаеше, че дядо му е мъртъв, но не беше казал на другите. В крайна сметка не можеше да го докаже, а Алера беше дала да се разбере, че не възнамерява да се показва пред други.

Освен това имаше значителна разлика между това да си законен наследник и да си заел поста на Първи лорд.

Тави изтласка мислите от съзнанието си. Тези проблеми тепърва щяха да имат своето време. Първо трябваше да оцелее днес.

— Дошъл си тук с причина, Макс?

Усмивката на Макс също избледня. Той кимна леко сковано.

— Красус се връща. След няколко минути ще е на палубата.

Тави се изправи и изпи останалия силен чай. Съмняваше се, че леките стимуланти в него ще му помогнат кой знае колко след поредната изтощителна нощ на уроци с Алера, но беше склонен да опита.

— Съобщете на Магнус и Първото копие. Дайте сигнал на „Чистокръвен“ и поканете Варг да дойде на „Слайв“ възможно най-скоро.

— Вече е направено — каза Макс. — Дояж си поне сухара.

Тави се намръщи, но се обърна и взе закуската си — обикновено парче корабен сухар, твърд и сивкав хляб, приготвен с част от последното им брашно и с добавка някои от по-малко вредните части на убит левиатан.

— Няма да пропусна тази възможност — каза той, принуждавайки се да погълне храната. Ако нещата се объркат днес, можеше да няма шанс да яде по-късно.

— Мислех си — каза Макс, — че Кайтай може да е права.

Тави поклати глава.

— Ако е така, не го разбирам.

Макс се засмя.

— Виж, Тави. Ти си мой приятел. Но понякога си очарователно сляп.

— Какво имаш предвид?

— Ти си кървавият принцепс на Алера, човече — отговори Макс. — Ти си кървавият модел за подражание, или поне би трябвало да бъдеш.

— Това е нелепо — каза Тави.

— Разбира се, че е — отговори Макс. — Но независимо дали ти харесва или не, това е, което тронът изисква. По всяко време и по всякакъв начин ти трябва да се държиш като най-почтения и достоен млад гражданин на Империята.

Тави въздъхна.

— И какво?

— И принцепсът на Империята не може да си позволи неща, които тичат наоколо и го безчестят — каза Макс. — Любовниците са едно. Но копелетата — съвсем друго.

Устата на Макс се изкриви при думата. Собственият му баща, Върховен лорд Антилус, беше заченал Макс с танцьорка, която е обичал. Вторият му син, Красус, се беше родил легитимно, лишавайки Макс от каквато и да е титла и претенция. Тави знаеше, че целият живот на Макс, включително значително ограниченото приемане от гражданите на Империята, до голяма степен беше следствие на липсата на легитимност.

— Това наистина не е проблем, Макс — каза Тави. — Никога не е имало друга освен Кайтай.

Високият антиланец въздъхна тежко.

— Пропускаш смисъла.

— Тогава може би трябва да ми го обясниш.

— Смисълът е, че такива неща като „с кого спи принцепсът“ имат значение — отговори приятелят му. — Съперничещи си претенции към короната са причинявали войни и преди, Тави. И дори по-лошо. Врани, ако старият Секстус беше оставил незаконно дете или две да тичат из Алера, великите фурии знаят какво можеше да се случи, след като убиха баща ти.

— Съгласен съм с теб — каза Тави. — Има значение. Но все още чакам смисъла.

— Смисълът е, че до миналата година Империята не знаеше, че си син на Септимус, а дори тогава ти беше далече, във вътрешността, воюваше. Определено не привличаше много посетители.

— Така е.

— Когато се върнем у дома, това ще се промени — отговори Макс. — Всички ще те гледат като ястреби. Ще се бъркат в живота ти по всякакъв начин, който можеш да си помислиш, и вероятно по някои, които не би могъл дори да си представиш — и всеки гражданин с дъщеря дори и в най-малка степен на подходяща възраст ще се надява да я превърне в следващата Първа лейди.