Инвидия се обърна към вордската кралица и заговори с горчивина и умора в гласа:
— Какво искате да направя?
Кралицата се усмихна леко. След това махна с ръка и три восъчни паяци приближиха към тях, носейки меча на убития Фригия. Те спряха в краката на Инвидия.
— Вземете оръжието — тихо каза кралицата. — И убийте всички.
Глава 48
— Кървави врани, Фредерик — каза недоволно Ерен, когато се преместиха в залата. — Не е нужно да ме носиш. Мога да вървя сам.
Едрият рицар на земята изръмжа, когато малкият курсор го избута с лакът и леко отстъпи настрани.
— Съжалявам — каза той, — просто Харгър каза…
Фредерик беше прекъснат, когато граф Калдерон с бърза крачка изскочи иззад ъгъла и се блъсна в тях. Фредерик изръмжа при удара и падна назад.
Граф Калдерон се намръщи строго.
— Фредерик! Какво, враните да ви вземат, правите в цитаделата? — той погледна към Ерен. — А вие. Но вие… — веждите му се вдигнаха. — Мислех, че сте мъртъв.
Ерен се облегна на бастуна си и се опита да не позволи на треперенето да се промъкне в усмивката му.
— Да, ваше превъзходителство. Лорд Акватайн също. Което беше и целта.
Бърнард бавно си пое дъх.
— Станете.
Младият рицар на земята побърза да се подчини на заповедта.
— Фредерик? — каза Бърнард.
— Да, сър?
— Не сте чули нищо от това.
— Не, сър.
Бърнард кимна и се обърна към Ерен.
— Амара спомена, че подозира, че сте го манипулирали в Рива.
Ерен кимна.
— Не исках да съм наблизо, когато го осъзнае. И най-добрият начин да го направя беше да отида в гроба — той измести тежестта си и трепна от болката в раните си. — Въпреки че нямах намерение смъртта ми да е толкова… автентична. Първоначалният план беше Фредерик да ме намери в края на битката.
— Чакайте — подскочи Фредерик с комично разширени очи. — Чакайте. Графе, сър, вие не знаехте ли за това?
Граф Калдерон присви очи и погледна Ерен, който се усмихна тънко в отговор.
— Може би сър Фредерик, трибун Харгър и лорд Грам са останали с впечатление, че действат въз основа на преки и поверителни ваши заповеди, сър.
— И защо биха останали с такова впечатление? — попита Калдерон.
— Писмени заповеди! — каза Фредерик. — Подписани лично от вас, сър! Видях ги!
Нещо заклокочи в гърдите на Калдерон:
— Сър Ерен?
— Когато се обучавах да фалшифицирам документи, използвах вашите писма до Тави за практика, ваше превъзходителство.
— Той ли ви даде тези писма? — попита Калдерон.
— Откраднах ги, сър — Ерен се изкашля. — При изпълнение на друга задача.
Калдерон издаде звук на отвращение.
— Аз… не разбирам — промълви младият рицар на земята.
— Продължавай така, Фредерик — каза Калдерон.
— Да, сър!
— Свободен сте.
— Да, сър.
Мускулестият млад рицар отдаде чест и побърза да си тръгне.
Калдерон пристъпи по-близо до Ерен. После с много тих и груб глас каза:
— Казвате ми в лицето, че сте планирал да убиете принцепса на Империята?
— Не — каза Ерен също толкова тихо и със същата твърдост в гласа. — Казвам ви, че направих всичко възможно, за да гарантирам, че човекът, който със сигурност би убил вашия племенник, никога не би могъл да му навреди — погледът му не трепна. — Можете да ме арестувате, ваше превъзходителство. Или дори да ме убиете. Но ми се струва, че в интерес на Империята е да отложите решаването на този проблем за по-късно.
Изражението на граф Калдерон не се промени.
— Какво — каза той накрая — ви дава правото да постъпите така с Акватайн? Какво ви кара да мислите, че никой от нас не би могъл да се справи по-добре с това?
— Той беше готов за всеки от вас — каза просто Ерен. — А мен ме погледна общо два пъти, докато не стана твърде късно — той сви рамене. — И също така действах по заповеди.
— Чии заповеди? — попита Бърнард.
— Заповеди на Гай Секстус, сър. Последното му писмо до Акватайн съдържаше шифровано съобщение за мен, сър.
Калдерон си пое дълбоко дъх и погледна Ерен.
— Това, което сте направил — тихо каза той, — без значение дали по заповед на Гай Секстус или не, може да се счита за акт на предателство срещу Империята.