Ерен вдигна вежди. Той погледна надолу към каменния под на крепостта и го почука пробно с бастуна си. После отново вдигна поглед към Калдерон.
— Имали ли сте заповеди от Гай Секстус, сър?
Бърнард изсумтя.
— Точка за вас — той издиша. — Вие сте приятел на Тави.
— Да, сър — потвърди Ерен. — Ако ще е по-лесно за вас, мога просто да изчезна. Не е нужно да се обаждате на никого.
— Не, курсор — твърдо каза Бърнард. — Достигнах границата на моята толерантност към интриги. Това, което направихте, беше погрешно.
— Да, сър — каза Ерен.
— И елегантно — каза Бърнард. — Много елегантно. Няма нищо, което да свързва смъртта му с вас, освен мрачните подозрения на умиращ човек. И само Амара и аз знаем за това.
Ерен чакаше мълчаливо.
— Сър Ерен — каза бавно Бърнард. Пое си дълбоко дъх, сякаш се готвеше да се потопи в ледена вода. — Какво облекчение, че нараняванията ви не са толкова сериозни, колкото си мислехме. Разбира се, очаквам скоро да възобновите задълженията си. Плътно до мен — и почти изръмжа, — където ще мога да ви държа под око.
Ерен едва не се свлече на пода от облекчение. Единственото, което го спря, беше, че щеше да му се отрази много лошо. Раните по тялото му бяха затворени и стабилизирани, но щяха да минат седмици, преди да може да се възстанови напълно.
— Да, сър — каза той. Откри, че очите му се замъгляват, и примигна няколко пъти, докато погледът му отново се проясни: — Благодаря, сър.
Бърнард сложи ръка на рамото му и каза:
— Спокойно, младежо. Хайде, да се захващаме за работа.
Гледката на битката от кулата на малката цитадела беше грандиозна дори през нощта. Големи магически лампи, разположени по стените и кулите както на отбранителните укрепления, така и на цитаделата, осветяваха долината Калдерон в продължение на половин миля. Първоначално дърветата и храстите в долината бяха израснали в рамките на една стрела разстояние от старата крепост Гарисън, но те отдавна бяха изсечени за нуждите на разрастващия се град, а след това бяха напълно изчистени на разстояние колкото обхвата на стрелба на мулетата. Това беше направено, за да се лишат нападателите от всяко възможно прикритие.
Вордите изпълваха цялото това пространство като бурно черно море. Въпреки усилията на огнените призователи и екипите на мулетата, които бяха разпръснати по покривите на къщите зад първата стена, нападателите най-накрая бяха покрили цялата земя и започнаха да се промъкват нагоре по стената, изсичайки вдлъбнатини по повърхността й, и изскачаха горе по дузина наведнъж, преди инженерите и земните призователи да успеят да възвърнат първоначалната гладкост на стената. Мъжете продължаваха да се бият и да проливат кръв на върха на стената, но никъде не толкова гибелно, колкото преди само няколко дни. Общо всички укрепления бяха с дължина по-малка от три четвърти миля, колкото беше и ширината на самата долина там. За да стигне до стената, вордът трябваше да се сгъсти много, което обезсилваше цялото му числено предимство.
Всъщност, помисли си Ерен, не беше точно така.
Въпреки че легионите можеха да издържат срещу ворда в точката на най-голямата му концентрация, където огънят на гражданите и мулетата му нанасяха най-големи щети, броят на войниците все още оставаше крайно недостатъчен. Ерен наблюдаваше как на една част от стената уморените легионери бяха сменени от свежа кохорта. Вордът не се нуждаеше от такова нещо. Те просто продължаваха да идват на безкрайни вълни. Ерен преброи по навик, че от една центурия, състояща се от осемдесет човека, за час бой на стената бяха убити само шестима мъже. И все пак беше напълно възможно тези загуби пропорционално да са по-големи от загубите, нанесени на ворда.
Приглушените взривове на огнени сфери на призователи продължаваха да ехтят неравномерно през нощта, придружени от пукащи звуци от единични изстрели от мулета, но и двете бяха редки. Ерен попита граф Калдерон за това.
— Огнените призователи се редуват да си почиват — отвърна той тихо. — Изтощени са. Само няколко души дежурят, за да предотвратят пробиви по стената. Изчерпват ни се и боеприпасите за мулетата. Работилниците в бежанския лагер в източната част на града работят непрекъснато да създават огнени сфери, но не става толкова бързо, колкото бихме искали.
— Колко бързо бихме искали? — попита Ерен със съмнение.
Един от фургоните за снабдяване пламна — сферата от последния изстрел на мулето се отклони от курса и падна, преди да премине стената.