— В идеалния случай дванадесет милиона на час — отвърна Калдерон.
Ерен се задави.
— Дванадесет милиона… на час?
— Това би било достатъчно за сто мулета да изстрелят двеста сфери за час при максимална скорост — каза Бърнард и присви очи в битката. — С това бих могъл да унищожа всеки ворд в тази орда, без да загубя нито един човек. Ще трябва да намерим начин да произвеждаме тези неща по-бързо.
Ерен поклати глава.
— Изглежда толкова невероятно. Когато Тави ми показа скиците за тази идея, си помислих, че е полудял — той се поколеба. — Повече от обикновено.
Още две мулета изпратиха товара си и огненият стълб донесе още вордски писъци в мрака.
Изведнъж от скалите около малкия град се разнесоха остри звуци. Бърнард рязко вдигна глава и преглътна.
— Там. Започна се.
— Какво се започна?
— Атаката на противника по фланговете. Това е най-слабата част на тази позиция — защита от атака от запад — Бърнард посочи двете скали. — Вордът ще се опита да завладее височините, след което ще слезе при нас.
— Сигурен съм, че маратите са там — каза Ерен.
— Да — каза Калдерон, — но ако вордът атакува фланговете им с голяма сила…
Прехапа устни и кимна на центурион Джиралди.
— Предупредете маратите.
Джиралди поздрави и се отдалечи, за да изпрати куриер, когато битката по скалите се възобнови — виковете и воя на маратите и техните животни се смеси с писъците на техните врагове.
— Би било хубаво да видим какво се случва там — каза Ерен.
— Вероятно затова нападат през нощта — отвърна Калдерон. — За да се появят със значително по-голяма сила и да се опитат да пробият, преди някой да осъзнае, че този път са много повече.
Той поклати глава.
— Хрумвало ли му е някога на онзи, който ръководи там горе, че те не са единствените, които могат да използват фурии, за да катерят скалите?
Ерен и графът се обърнаха навреме, за да видят три ярки бели сигнални стрели, изстреляни от всяка скала. Последва кратка пауза, след което някъде от равнината се чуха звуци на рогове.
И тогава се чу дълбок, вибриращ тътен.
И докато Ерен слушаше, тътенът започна да се приближава — и стана много, много по-силен. Ерен побърза да създаде лупа между дланите си, за да погледне на изток, към равнините отвъд Гарисън. И там видя от запад да нахлува огромна маса.
Коне.
Хиляди и хиляди коне, носещи бледи варвари на гърбовете си, въоръжени с копия, лъкове, брадви и мечове.
— Хашат щеше да ме убие, ако не я бях допуснал да се забавлява — довери му Калдерон. — И беше голямо предизвикателство да се разработи план за битка, който да включва разумно използване на кавалерия в кървава битка за стена.
Конете се разделиха на два потока, които потекоха от двете страни на Гарисън като река, след което се понесоха нагоре по облицовани с дърво земни насипи, водещи до скалите от двете страни на града. Мигове по-късно роговете на маратската конница прозвучаха предизвикателно в мрака, а тропотът на копита и звуците на битката горе се смесиха. Известно време имаше само хаотичен шум, но след това роговете отново прозвучаха и звукът им започна да се измества към западната част на скалите — маратите отново отблъснаха нападателите.
Бърнард кимна веднъж доволно и каза:
— Моята долина.
И тогава се разнесе нисък, пулсиращ рев, който накара земята под краката на Ерен да завибрира. Преди да утихне, от другата страна се разнесе втори.
— Кървави врани — изръмжа Бърнард и извика на Джиралди. — Сигнал към рицарите Аери! Имам нужда от светлини на тези скали!
Заповедта беше предадена и съвсем скоро рицари Аери и граждани започнаха да прелитат над скалите, пускайки блестящи огнени сфери. Граф Калдерон стоеше и наблюдаваше падането им. На всяка от скалите светлината разкри тъмно туловище на гигантски ворд, толкова плътно покрит с вордски рицари, че приличаше на гниещ труп, наобиколен от бръмчащи мухи.
Ерен ги гледаше, неспособен да повярва на собствените си очи.
— Тези — чу се да казва с внезапно пресъхнало гърло — са доста големи.
Джиралди изплю:
— Кървави врани. Но тези неща не могат да ни атакуват отгоре, нали?
— Не е и нужно да ни атакуват — отвърна Бърнард. — Просто трябва да се доближат и да паднат върху нас.