Тя наклони глава.
— Какво?
— Чу ме — отговори той.
Кайтай го погледна мълчаливо за миг и накрая отговори:
— Победителят в изпитанието ще бъде този, който убие вордската кралица.
Тави се засмя.
— Ако не бях наясно, бих казал, че не искаш да се оженя за теб.
Тя се усмихна в отговор.
— Не, глупчо — каза тя. — Разбира се, че искам. Унищожи това същество, алеранецо мой, и направи този свят място, където отново ще можем да живеем, където нашето дете ще може да расте в безопасност. Убий я и аз ще бъда твоя, докато смъртта ни раздели.
Тави погледна Кайтай и си помисли, че никога не е срещал по-красиво създание. Той се наведе към нея и силно я целуна. Когато свърши, те подпряха челата си и останаха така, докато конят на Кайтай не се отдръпна и двамата едва не паднаха. Те си размениха усмивки още веднъж, изправиха се и се върнаха обратно при другите.
Тави приближи до Фиделиас, който разговаряше с Варг.
— И така — каза той, — на правилното място сме. Дайте всички необходими заповеди и сигнал за настъпление.
Глава 50
Инвидия замръзна и погледна кралицата.
— Не прави фатална грешка, Инвидия — спокойно каза кралицата. — Още един мъртъв алеранец не означава нищо за мен. Както и за вас, в дадения случай. Убийте ги. И аз ще удържа на думата си.
Инвидия прехапа устни. После бавно се наведе напред и протегна ръка към дръжката на меча. След като го докосна, нещо в нея сякаш се втвърди и направи изражението й невъзмутимо и студено като стъкло през зимата. Ръката й сякаш набра сила, щом докосна острието. После тя вдигна меча и се обърна с твърд поглед към двете алеранки. Безумна, горчива ярост се изливаше от нея като дима от овъглените трупове около тях.
— Вие сами си навлякохте неприятностите.
Всичко стана много бързо. В един миг Инвидия правеше крачка напред с меча на мъртвеца в ръката си.
В следващия се чу свистене на въздух, после звук като плясък на камшик и назъбено острие, подобно на връх на копие, но издълбано от кост, изригна от гърдите й, вляво от гръдната кост. Копието прониза обгорената жена и съществото, вкопчило се в тялото й, с един-единствен удар, и тя агонизиращо изви гръб, очите й се отвориха широко, а устата й се разтегна в безгласен писък.
От топящият се въздушен воал изплува ръка, стискаща каменен нож, плъзна се около тялото на Инвидия и с бързо, уверено движение преряза гърлото й от ухо до ухо.
Инвидия Акватайн се свлече върху кроача, кръвта й бликна като фонтан, а в очите й замръзна израз на шок и ужас, ярост и болка. Тя бавно обърна глава, за да впие объркан поглед в жената, която я беше убила.
Графиня Калдерон застана над нея с окървавения каменен нож в ръка и прошепна:
— Ето как свършват предателите в Алера.
Очите на Инвидия се замъглиха и последният й дъх спря в гърлото. Тя бавно се отпусна на пода, а краката на съществото на гърдите й се разтресоха неконтролируемо. Краката на самата Инвидия потрепнаха още няколко пъти, сякаш бягаше от нещо.
После пребледнялото й лице клюмна на една страна, очите й се затвориха и тя замря.
Исана шокирано се втренчи в Амара. През цялото това време курсорът е бил в кошера. Сигурно е влязла заедно с Антилус и Фригия, скривайки присъствието си с воал, несъмнено с намерение да убие вордската кралица. Но кралицата беше заобиколена от стена от остриета и напълно фокусираната върху вътрешния си конфликт и болка Инвидия беше станала идеалната мишена.
Амара се наведе и изтръгна костното копие от тялото й, като подпря с ботуш рамото на мъртвата жена. Оръжието беше късо, не повече от три до три и половина фута дължина и дебело колкото китката й, украсено с резба в маратски стил. Костно копие и каменен нож, помисли си Исана, не могат да бъдат усетени от Инвидия. Амара взе двете примитивни оръжия и се обърна към кралицата с дръзка небрежност.
Кралицата присви черните си блестящи очи и Исана почувства прилив на дълбок, пламтящ гняв, излъчен от нея на вълни, който бързо изчезна. В същото време съществата с остриета, които заобикаляха кралицата, плавно се разделиха, опразвайки пространството между нея и Амара.
— Това — отчетливо каза кралицата — беше неприятно.
— Как по-точно? — небрежно попита Амара.
Кралицата отговори, но Исана беше разбрала каква е целта на Амара. Прехапа устни, сложи ръка върху прасеца на Ария и пръстите й се свиха. Без да използва лечебна вана, беше трудно да се каже колко зле е Ария. Беше като да се опитваш да четеш книга под вода: зрението и мастилото замъглени, но въпреки това тя я усети достатъчно добре, за да разбере, че Ария знае какви точно са нараняванията й и че всъщност полага усилия да се излекува. Исана мълчаливо започна да подкрепя усилията на лейди Плацида и тя усети това, като болките на другата жена започнаха да отстъпват и раните й заздравяват.