— Тя беше… уникално полезна за мен — бавно каза кралицата.
Амара изтръска с пръст кръвта от върха на копието и каза:
— Тя все още е полезна. Можете да я изядете.
— Нея — каза кралицата с присвити очи, — както и вас.
Амара вдигна копието си в мълчалива покана и подигравателно се поклони на кралицата.
Исана стисна още по-здраво крака на Ария, влагайки цялата си енергия да й помогне.
И кралицата, и курсорът призоваха въздушни фурии, за да увеличат скоростта си, и се втурнаха една към друга като две размазани петна. В последния момент Амара хвърли каменния нож и кралицата трябваше да го прихване с острието си. Амара се приведе и се плъзна покрай нея, едва избягвайки обратния замах на меча. Курсорът се изправи на крака, претърколи се под поредния удар на преследващата я кралица, след което се обърна рязко и хвърли копието към кралицата с невероятна скорост.
Мечът на кралицата го пръсна на стотици парченца и бесният ритъм на битката отново беше прекъснат. Амара бавно се изправи, без оръжие, облечена в леки дрехи вместо подсилено наметало. Кралицата я погледна с черните си блестящи очи и каза:
— Имах връзка с нея. Защо такова нещо се забелязва чак когато вече го няма? — тя отметна глава назад, все още гледайки Амара, и продължи: — Това вече не е забавно.
Тя тръсна китка в сякаш безцелно движение и в следващия миг се чу пронизителен жужащ звук. Амара ахна, залитна и се изви няколко пъти, сякаш блъсната от невидим удар.
Исана не беше сигурна какво се е случило, докато не видя половин дузина същества, приличащи на немислимо големи оси, да се гърчат по гърдите, корема, раменете, ръцете и краката на Амара. Всяко от тях имаше назъбено хитиново жило с дължина колкото женски пръст.
Амара шокирано се втренчи в гигантските оси. В следващия миг подбели очи и се свлече на земята. Гърбът й се изви в конвулсии, а краката и ръцете й заблъскаха по пода.
— Графиньо! — извика Ария.
Лицето й все още беше кървава маска, но поне кръвта вече не се стичаше и не я заслепяваше. Тя направи крачка напред, но раненият й крак поддаде и Ария едва не падна. Вордската кралица я погледна през рамо и направи абсолютно същия жест. Ария вдигна меча си в напразен опит да се защити, но жужащия звук само се засили и още оси влетяха през някакъв отвор в кроача високо горе на една от стените. Буквално стотици оси се втурнаха към лейди Плацида. Там, където срещнаха стомана, звукът звучеше по-скоро като метална градушка. Тя прикри очите си, но няколко оси удариха бузите, шията и включително един особено свиреп удар, при който жилото на осата прониза лявото й ухо и почти го откъсна.
Ария, задъхвайки се, падна на едно коляно. Отрова се вля в малките рани, а потокът от оси беше безмилостен и безкраен. Една я удари в бедрото, точно под полата от кожени каишки с метална подплата. Друга прониза ботуша й. Секунди по-късно осите просто я извадиха от равновесие и тя падна, крещейки пронизително от болка и отчаяние, а тялото й започна да се тресе като това на Амара.
Исана усети как пръстите й безпомощно се свиват около дръжката на ножа в ръката й. Въпреки че имаше някакво елементарно обучение с такова оръжие, тя не можеше да се сравнява с бойци като Амара или лейди Ария, а дори да можеше, никоя от тях не беше успяла да се защити. Очите й се насочиха към водния басейн, но той просто беше твърде далеч. Никога нямаше да успее да използва навреме съдържанието му.
Тъмният поглед на вордската кралица се фокусира върху Исана. Тя вдигна ръка — и тогава черните й очи се разшириха от изненада.
Лъскава метална ръка се протегна иззад Исана и внимателно взе оръжието на мъртвата Инвидия от ръката й. Тя извърна глава нагоре и видя Арарис да се откъсва от кроача като човек, който излиза от буре с мед. Това не беше същият Арарис, когото беше видяла за последно. Всеки инч от кожата му блестеше като полирана стомана. Бронята, с която беше облечен преди, сега я нямаше, и Исана осъзна, че призователят на метал по някакъв начин я беше направил част от собствената си плът.