Той направи две крачки напред, всяка от които падаше с повече звук и сила, отколкото на кое да е същество от плът и кръв. После завъртя меча няколко пъти, очевидно проверявайки теглото и баланса му. След това Арарис Валериан зае бойна позиция срещу вордската кралица и тихо каза със странно загрубял, дрезгав глас:
— Няма да я докоснеш.
Кралицата оголи зъби и изхвърли ръката си напред, съскайки. Три потока оси излетяха и се забиха в Арарис със стотици, всяка издаваше собствен жужащ звук — и всяка оса отскочи от стоманената му плът, падайки на пода върху останките от разкъсаната му риза. Краката и жилата им продължиха да потрепват.
Потокът от оси стихна и в тишината Исана ясно чу собственото си накъсано дишане. В краката на Арарис се беше образувала купчина безпомощни оси, достигаща до средата на бедрото му. Той много бавно и много плавно вдигна ръка и леко докосна дръжката на меча си, пръстите му я обхванаха един по един.
— Добре — прошепна той тихо. — А сега е мой ред.
И един от най-смъртоносните майстори на меча в Алера се втурна напред, преодолявайки разстоянието, което го отделяше от вордската кралица, а оръжието му все още оставаше в ножницата.
Кралицата нададе предизвикателен писък и се хвърли към него. В последния момент, преди да стигнат един до друг, и двата меча изскочиха като две размазани петна зелена светлина, отразена от стоманата. Буря от искри изригна в центъра на кошера.
Звънът на стомана, удряща стомана, и непрестанният облак искри правеше да изглежда така, сякаш се бият двадесет, а не само двама мечоносци. Това продължи две секунди, три, четири, а след това искрите се пръснаха по пода, разкривайки картина: Арарис, застанал пред вордската кралица и стискащ меча си с две ръце, а тя стоеше с лице към него и държеше меча встрани в отпуснатата си ръка. И бледата й буза бе белязана с тънка линия зелено-кафява кръв.
Очите й се разшириха и тя невярващо погледна надолу към разреза на лицето си. Устната й се повдигна, издаде съскащ звук и насочи меча си към него.
И мигновено два метални звяра скочиха напред, заплашвайки го с остриетата си. Невероятно бързи и силни, те атакуваха Арарис. Остриетата се спуснаха към мъжа, когото Исана обичаше, и сърцето й почти изскочи от гърдите.
Но Арарис Валериан им беше равностоен.
Първите две остриета бяха унищожени във фонтани от бели и зелени искри. Друго острие го удари в гърдите и отскочи в нов дъжд от искри, докато той хвана четвъртото в буквално стоманена хватка и спокойно го прекара през крайника на другия ворд, забивайки го в стената отзад.
Мечът му проблесна веднъж, пронизвайки уловеното чудовище, а после той се завъртя и изхвърли левия си юмрук напред през защитата на ворда право в главата му. Металният му юмрук проби черепа на съществото като чук, а ръката му потъна до лакътя. С плавно и спокойно движение той извади ръката си и вордът се свлече на земята.
Почти не беше мръднал от мястото си.
Очите на вордската кралица се присвиха и тя отново се хвърли към Арарис с проблясващ меч. Отново искри заляха кошера и Исана трябваше да вдигне ръка, за да предпази очите си. А когато двамата се разделиха, втори разрез красеше бузата на кралицата, почти успоредно на първия, но на инч по-близо до гърлото.
— Сама по себе си скоростта не е достатъчна — каза Арарис почти нежно. — Техниката ви е небрежна. Не сте тренирали достатъчно.
Устата на вордската кралица много бавно се разтегна в усмивка. Очите й се плъзнаха нагоре-надолу по блестящото му тяло и каза:
— Метална кожа. Впечатляващо. Боли ли?
— Доста — каза Арарис.
Кралицата направи бърз жест с лявата си ръка и температурата в кошера рязко спадна. Ледени кристали започнаха да се образуват върху стоманената кожа на Арарис, първо тук-там, след което я покриха в дебел слой. Исана почувства приливът на агония в Арарис, когато болката от замръзналата стомана започна да го пронизва дори през защитата, която имаше като призовател на метал.
— А сега боли още повече — каза кралицата и се хвърли в нова атака.
Арарис направи първото си защитно движение и се чу писък на метал. Той изкрещя във внезапна агония, която стана толкова силна, че разби защитата му срещу болка и го остави на нейната милост, удряйки по сетивата на Исана като ледени нокти. Той залитна назад от кралицата, виейки от болка при всяко измъчено движение. Успя да парира първите два удара, после и третия, но пропусна четвъртия и мечът на кралицата го улучи в рамото.