Отвсякъде започнаха да се разнасят предупредителните писъци на восъчни паяци, които бяха забелязали, че нещо не е наред. Няколкостотин богомолки в холта се раздвижиха, когато бойните линии на алеранските легиони се приближиха до холта.
Тогава един-единствен неземен звук се издигна над шума на битката — смразяващ костите писък, който накара вътрешностите на Тави да се сгърчат. За миг се почувства така, сякаш е забравил как да мисли, сякаш такива ненужни цивилизовани глупости като логиката и способността да се изразява с думи изведнъж се превръщат в тежест, от която трябва да се освободи. Траекторията на полета му леко се промени.
До него и под него Тави видя абсолютно същата реакция от войските, от алеранците, от канимите и от техните зверове — внезапно колебание, проблясъци на паника, диво въртящи се очи. Дори Кайтай потръпна. Още по-лошо — спящият ворд сякаш също чу този глас и реагира на него. Започвайки с най-близките пашкули, богомолките вътре бавно започнаха да се размърдват.
Тави вече беше чувал такива писъци и знаеше какво означават: вордската кралица беше пристигнала на бойното поле.
— Виж! — изсъска Кайтай и посочи. — Ето я!
Размазана фигура, едва различима зад въздушния воал, проби дебелата каменна стена на хамбара, сякаш беше направена от гнило дърво. Тя се изстреля над земята, видима само по смущението, което силният й вятърен поток образуваше. Когато премина над спящия ворд, тя отново изкрещя и още повече воини започнаха да се размърдват.
Прозвучаха нови сигнали от алеранското командване, но това не бяха сигнали за престрояване на редиците или за отстъпление. Въпреки пробуждащия се враг, тръбите сигнализираха: атака, атака, атака.
— Напред! — изръмжа Тави и се втурна след кралицата.
Той се гмурна, за да набере скорост, и излезе от падането едва когато беше на седем-осем фута над земята. Заобиколи двама нарашански воини и половин дузина развихрили се таурги, преди да изпревари цялата армия, приближавайки до писъците. Докато се носеше, още повече ворди се раздвижваха и в един момент издигнал се крайник-сърп само благодарение на провидението премина опасно близо до корема му. Той го отсече с меча си, приближи на няколко ярда от кралицата и тогава го осени. Концентрира силите си, протегна се напред, призова вятъра и го затвори около вордската кралица като огромна сфера — просто призоваване за уединение. Писъкът й беше прекъснат по средата.
Отне й няколко секунди, за да осъзнае какво е направил Тави. Той си помисли, че знае каква тактика ще следва кралицата, и се подготви за нея. Само след две секунди тя изведнъж се изстреля на двадесет фута нагоре и воала и струята й изчезнаха напълно. Завъртя се, ясно видима в утринния здрач, и бръкна в малка кожена торбичка със сол.
Тави обаче беше предвидил маневрата й и когато кралицата се издигна нагоре, той също го направи, като миг по-късно се освободи и от въздушната си фурия. Прелетя през облака от фина сол само по инерция и не призова въздушния си поток, докато не се убеди, че е отминал солта.
Двамата с кралицата почти едновременно призоваха въздушните си потоци и тя нададе разочарован писък — прекъснат по средата от нов воал за уединение. Тя се завъртя около него като вихрушка, гола, само с наметало и меч в ръка, очите й блестяха. След това обърна посоката на въздушния си поток, за да забави скоростта си.
Точно когато скоростта й спадна до нула, се чу свистене на стрела, пусната в мрака някъде над Тави. Този звук беше повече от достатъчен, за да има кралицата време да вдигне меча си и да улучи стрелата във въздуха. Стрелата се разби в острието.
Ударът пръсна солния кристал на острието й и кралицата изпищя — въздушните й фурии бяха разкъсани и се загърчиха. Въздушният й поток изчезна. Тя пропадна към земята и се приземи на четири крака, влизайки в светкавично, нечовешки гъвкаво претъркулване, което я спаси от сферата нажежен бял огън, която Тави беше хвърлил предварително в точката на падане.
Кайтай и рицарите Рибки се спуснаха и започнаха да атакуват кралицата по двойки и тройки, изстрелвайки стрела след стрела към нея.
Тя презрително ги избягна и отново започна да крещи, за да събуди спящите воини — стрелата на Кайтай беше разкъсала воала на уединение със същата безмилостна ефикасност, с която го направи преди това въздушния поток на кралицата.