Най-близките до нея воини веднага се размърдаха.
Тави стисна зъби от разочарование. Ако позволят на кралицата да лети, тя със сигурност щеше да събуди всички спящи ворди и да избяга — но необходимостта да използва сол, за да я задържи на земята, не позволяваше на Тави да използва вятъра, с който й пречеше да събуди спящите. Ако успееше да събуди достатъчно от тях, тя можеше да изчезне в рояка и тогава никога нямаше да я намерят, още по-малко — да я атакуват с достатъчно сериозни сили, за да я победят.
Тави погледна назад. Не бяха летели дълго, но вече бяха на повече от миля от обгърнатия от облак прах холт. За помощ от тази страна не можеше да се мисли.
Кралицата отново изпищя и от чисто разочарование Тави хвърли още една огнена сфера към нея. Тя лесно я избягна и в същото време небрежно отклони поредната стрела, изпратена от атакуващите рицари. Ударът на Тави я пропусна, но взривът обхвана половин дузина богомолки и ги превърна в сгърчени овъглени скелети.
Вордската кралица се обърна да го погледне и Тави почувства последното нещо, което очакваше: усилените му от водното призоваване сетива бяха разтърсени от емоционална атака — чиста ярост, яростта на майка, чиито деца са застрашени.
Да, помисли си той, точно това му трябваше.
— Алеранецо! — изкрещя Кайтай.
Той вдигна поглед и видя Кайтай да сочи на изток. Небето, вече бледосин предвестник на утрото, беше гъсто осеяно със стотици или дори хиляди тъмни силуети, движещи се в тяхната посока — очевидно вордски рицари. Щяха да са при тях съвсем скоро, а когато това се случеше, нямаше как да атакуват успешно кралицата.
Летящите воини от Първи алерански не биха могли да устоят на толкова много вордски рицари. Въпреки че тяхната дисциплина и владеене на фурии правеха всеки рицар Аери равен на дузина вордски летци, врагът имаше повече от достатъчно воини. Ако им нареди да им се противопоставят, нямаше да оцелеят. Смъртта им можеше само да спечели още малко време.
Но той имаше нужда от това време.
Той сигнализира с ръка на сър Калъм да посрещнат и задържат настъпващия враг на изток.
Имаше достатъчно светлина, за да различи изражението на Калъм. Той погледна на изток и видя кой приближава. Лицето му пребледня и се изкриви в гримаса на ужас. За миг той затвори очи, после се обърна към Тави. Удари юмрук в бронираните си гърди, срещна погледа му и леко кимна — Тави не беше сигурен дали за съгласие или за сбогом. След това Калъм започна да раздава заповеди на летящите воини, събирайки всеки, който е приключил с атаката си срещу кралицата.
В същото време Тави продължи да хвърля огън в редиците около кралицата, убивайки десетки воини богомолки, като всеки взрив му донасяше нови изблици на нейната първична ярост. Кайтай запълни затишието, когато рицарите прекратиха атаките към кралицата — ръката й летеше от колчана към тетивата, стрелите й проблясваха със свръхестествена скорост и точност на призовател на дърво. Кралицата беше неуловима мишена, повечето стрели я пропускаха, а тези, които трябваше да я ударят, неизбежно срещаха нейното острие. Кралицата продължаваше да крещи и няколко хиляди воини богомолки бяха вече в движение и се събраха около нея.
Чу се невъобразим рев от въздушни потоци, когато Калъм и хората му се насочиха към приближаващите вордски рицари, а миг по-късно и Кайтай започва да хвърля огън. Ярките й сфери от синьо-бял огън избухваха до алено-белите сфери на Тави, прогаряйки широки дупки в земята. Воините богомолки пищяха в агония и умираха с дузини в пламъците.
Кралицата издаде още един яростен вик и се обърна към Кайтай, вдигнала едната си ръка и събрала пламъци в шепата си. Веднага щом Тави видя, че вниманието на кралицата е отклонено от него, той промени курса си, за да се издигне над нея, и докато тя изпращаше огнени сфери към Кайтай, Тави хвърли една от своите към кралицата.
Само впечатляващите й рефлекси я спасиха от тази атака, въпреки че воините непосредствено около нея бяха изличени от лицето на земята. Но избягването на атаката й коства точността — собствените й огнени бомби избухнаха на няколко ярда от Кайтай.
Щом кралицата направи Тави своя мишена, Кайтай веднага копира тактиката му. Докато кралицата хвърляше към Тави, Кайтай я нападна с огън, принуждавайки я да бяга и да пропусне целта си. Тави усети как лицето му се разтяга във вълча усмивка. Ако можеха да продължат битката по този начин, рано или късно щяха да я улучат — и вордската кралица би трябвало донякъде да го осъзнава, по подобие на самия Тави. Което означаваше, че всеки момент тя ще…