Кралицата отново яростно изкрещя и подскочи във въздуха. За момент Тави си помисли, че вятърните й фурии са все още разпръснати и тя няма да има достатъчно сили да лети, но внезапно под нея се изви подобен на малко торнадо вихър, който разхвърли собствените й рожби като детски играчки, и тя се втурна с ужасяваща скорост към Кайтай, излъчвайки вълна от пулсираща ярост пред себе си.
Кайтай постави друга стрела със сол, издърпа тетивата и спокойно изчака до последния момент, преди да стреля. Стрелата полетя напред.
Кралицата я улови във въздуха с лявата си ръка, завъртя китката си с неуловимо движение и насочи върха към гърлото на Кайтай. Кайтай вдигна ръка в отчаян блок, но върхът проби през предмишницата й и излезе от противоположната страна, спирайки в бронята й. Ударът прикова ръката й към бронята и окървавеният кристал сол се разпадна.
Кайтай падна като камък.
Тави прибра меча в ножницата и плавно промени траекторията си, увеличавайки скоростта, като се надяваше, че Кайтай няма да загуби присъствие на ума, въпреки смъртоносното падане, и ще предвиди какво ще направи кралицата по-нататък.
Дори когато падаше, Кайтай извади третата и последна стрела със солен кристал от специално направения колчан и инстинктивно я изстреля към кралицата. Вордската кралица трябваше да се отклони, за да избегне стрелата, точно когато от ръката й се отдели поредната огнена сфера.
Тави се завъртя с лице към небето и улови Кайтай — раменете й се забиха в корема му, а главата й удари в бронята на гърдите му, когато направи максимално усилие, за да смекчи удара. Огнената сфера на кралицата избухна оглушително на по-малко от десет ярда от тях, достатъчно близо, за да изгори веждите на Тави и да изпълни носа му с миризмата на изгоряла коса.
Тави беше хванал Кайтай на около двадесет фута от земята и гърбът му всъщност отскочи от главата на спяща богомолка, преди падането им да спре и той да започне отново да набира височина. Той изсумтя, увери се, че здраво е хванал Кайтай, и се втурна с максимална скорост към облака мъгла, който обгръщаше изоставения холт.
— Кайтай? — повика я той. — Кайтай?
Тя не отговори.
По долината се разнесе гръм — заплашителен, тътнещ звук откъм буреносните облаци, събиращи се около заснежения връх Гарадос, оцветени в наситено оранжево от първите лъчи на изгряващото слънце. Тана, въздушната фурия, известна на холтърите от долината като съпруга на Гарадос, събираше силите си.
— Кайтай! — изкрещя Тави.
Тя висеше отпуснато в ръцете му.
Вордската кралица издаде триумфален писък и се стрелна след тях в смъртоносно преследване.
Амара се събуди с него гадно в устата си. Опита се да го изплюе, само за да усети как някой го натиска обратно. Тя изстена слабо в знак на протест и вдигна ръка.
— Графиньо — каза Първата лейди с тих, спокоен глас. — Трябва да го оставите в устата си. Заради дрехите си сте получили много повече отрова от Ария и ако го изплюете, преди да бъде неутрализирана, страхувам се, че няма да оцелеете.
Амара потръпна и отвори очи. Установи, че лежи в плиткия басейн с глава върху кръстосаните крака на Изана. Каквото и да беше в устата й, вкусът му беше на мухъл и гнилоч — толкова силен, че почти неутрализираше болката, пулсираща постоянно в раненото й и насинено тяло.
Което означаваше, че е жива. Което от своя страна нямаше смисъл. В един момент тя се канеше да заложи живота си за изключително малко вероятния шанс да победи вордската кралица — всъщност, ако паметта не й изневеряваше, тя рискува и загуби много бързо, дори преди осите да се блъснат в нея.
— Идва още един — каза стържещ, странно метален глас.
Тя обърна глава и видя нещо, което приличаше на гаргойл, изработен от стомана и изглеждащ точно като Арарис Валериан. Отне й секунда да осъзнае, че това действително беше Арарис, използващ призоваване на метал, за което се говореше, че го владее единствено Гай Секстус.
Докато тази мисъл минаваше през главата й, една богомолка падна от тавана на кошера — и се приземи до труповете на други две с почти същия размер. Арарис изтри кръвта от меча в ръката си и изрита останките настрана, за да освободи място под двете дупки в тавана. Купчината вече беше доста внушителна. Имаше различни части и парчета от половин дузина воини-богомолки и може би от осем или десет метални звяра с мечове.