Пехотата на алеранците имаше задачата да превземе холта. Той просто ще трябва да ускори нещата. Те не биха могли да разположат там част от силите си, но поне щеше да осигури укрепен обект зад гърба на останалата част от войските в полето — само ако можеше да бъде превзет достатъчно бързо.
Фиделиас даде сигнал на основната кохорта да продължи напред, изпращайки ги след първите две, заедно с двама рицари на земя и метал, прикрепени към тях, със заповед да подкрепят Бойните врани и да превземат холта възможно най-бързо. После се обърна към канимите.
— Майстор Марок — каза той. — Пристигат значителни вражески сили. Трябва незабавно да обезопасим холта. Готови ли сте да помогнете?
Ушите на Марок трепнаха утвърдително и той спокойно пое с широки крачки към холта. Фиделиас и командната група го последваха. Фиделиас разкопча канимската балиста от държача на седлото си, по-скоро по навик, отколкото от истинска нужда. Не беше свикнал да дава заповеди на това ниво, а по-скоро сам да ги изпълнява.
Във вътрешността на холта беше пълен хаос. Ворди тичаха и се стрелкаха навсякъде, восъчни паяци и воини се изсипваха от прозорците и вратите, скачаха от покривите или тичаха по стените. Бойните врани бяха оформили два отделни квадрата, за да се защитят по-добре от вордите, и с желязна дисциплина напредваха стъпка по стъпка към това, което очевидно беше тяхната цел — отвора на големия каменен хамбар. Укрепената с фурии рампа се спускаше надолу под нивото на земята. Често това беше мястото, използвано в холтовете за съхранение на охладена храна. Вътрешността на хамбара беше тъмна, но две дупки в пода му излъчваха постоянно зелено сияние.
Кохортата от легиона на бившите роби не се справяше толкова добре, колкото ветераните от Бойните врани. Независимо от по-добрата си позиция, те не бяха успели да се подредят в отбранителна формация, когато вордите ги атакуваха. Половината от тях бяха мъртви или изолирани в далечните ъгли на холта — отчаяни кръгове от по половин дузина мъже, биещи се с безмилостния враг. Другата половина бяха успели да оформят защитен квадрат, но доста неустойчив — богомолките непрекъснато го разкъсваха.
— Майстор Марок! — извика Фиделиас и посочи бързо разпадащата се формация на Свободния алерански. Усещайки слабост, вордите атакуваха още по-свирепо и с по-голям брой. — Ако обичате!
Марок пристъпи напред заедно с още четирима каними, облечени в мантии от вордски хитин, а не от човешка кожа. Той изръмжа нещо на език, който Фиделиас не разбираше, и петимата жреци извадиха кинжалите си с едно движение. С подобно движение те оставиха дълги разрези по предмишниците си, окървавявайки блестящата стомана на кинжалите. Всички вдигнаха ръце нагоре, разпръсквайки капчици кръв към небето, където те проблеснаха и изчезнаха. С единен вой жреците отпуснаха ръце и мъгливото небе внезапно закипя от тъмни облаци, които паднаха едновременно с ръцете им.
Нещо като тъмносив буреносен облак покри обсадената кохорта на Свободните алеранци. На Фиделиас му се стори, че вижда гърчещи се фигури и трептящи пипала вътре.
От облака се разнесоха ужасяващи предсмъртни писъци.
Марок за момент се вгледа в облака, след което отново махна с кървящата си ръка, разпръсквайки капчици кръв в мрака на облака.
— Достатъчно! Демоните не са за вас! — извика той на канимски.
Облакът замръзна. Свежият пролетен ветрец скоро започна да го разпръсква и когато миг по-късно всичко се разнесе, легионерите на Свободния алерански стояха съвсем сами, с объркани, смаяни изражения на лицата си, и само дишаха тежко.
Нямаше и следа от вордите, които ги бяха нападнали.
Марок се обърна към Фиделиас и зае позата на каним, чакащ отговор на въпрос.
— Впечатляващо — отбеляза Фиделиас.
— Киселинните облаци са за аматьори — отвърна Марок.
Той хвърли поглед през рамо към другите жреци, които продължаваха монотонното си пеене и от време на време пръскаха кръв. Никой от тях не го погледна. Марок изръмжа с очевидно удовлетворение.
Четиримата рицари, прикрепени към Първа кохорта, се отделиха от частта си и прекосиха двора, за да се присъединят към първия квадрат на Бойните врани. Центурион Шулц, който тъкмо подкрепяше зашеметения млад трибун с окървавена превръзка около половината си лице, ги видя и веднага ги вкара в строя. След това постави четиримата мъже в единия връх на квадрата, завъртя го в ромб спрямо втория квадрат и започна равномерен марш напред, използвайки опустошителната сила на рицарите, за да си проправят път през ворда. Мигове по-късно двата блока Бойни врани се събраха и насочиха усилията си напред към плевнята — неумолим блок от стомана и мечове, който си проправяше път стъпка по стъпка.