Чу се пронизителен писък и защитниците сякаш полудяха — десетки воини се втурнаха към Бойните врани с искрена, яростна решимост да унищожат нашествениците, и за миг Бойните врани се забавиха. Но тогава внезапно от тъмнината на плевнята се материализира призрак, черен силует на мъж на фона на зелената светлина. Фигурата започна да се движи и изведнъж излезе на светло, напълно метална форма, каквато Фиделиас никога не беше виждал и само веднъж беше чувал за нея. Фиделиас го разпозна от пръв поглед — Арарис Валериан, едно от най-смъртоносните остриета в Империята. Човек, чийто меч го беше превърнал в легенда, преди да навърши двайсет и пет.
Фиделиас обаче никога не беше виждал призовател на фурии да прави това, което беше направил Арарис.
Първият ворд, към когото пристъпи, така и не разбра, че той е наблизо. Мечът на Арарис отряза краката му с едно движение, а с обратния замах отсече главата, преди тялото да докосне земята.
Следващият ворд се завъртя към стоманения мечоносец. Единият му сърп удари в лявото рамо на Арарис и се натроши като парче изсъхнало дърво. Арарис парира втория сърп, разцепи главата на съществото с меча си и ритна трупа му, все още опасно пърхащ, в тълпата негови събратя, които се опитваха да спрат Бойните врани.
Това беше достатъчно вордите да се пречупят и те се втурнаха обратно към плевнята, но отстъплението им ги отведе в обсега на острието на Арарис Валериан. Мечоносецът сякаш не се движеше с някаква кой знае каква скорост — просто с плавна, изящна грация, която напълно контрастираше с външния му вид на статуя. И все пак мечът му изглежда се движеше достатъчно бързо, без значение колко бързо вордите се опитваха да го избягнат. Той посече първите няколко само за да забави бягството на останалите, а острието му и остриетата на Бойните врани взеха тежък дан от останалите ворди. Не повече от половин дузина от тях успяха да се скрият обратно в плевнята.
Арарис кимна на Шулц и диво се огледа.
— Маркус! — извика той със странно вибриращ глас и хвърли камъка в ръката си в дълга дъга.
Фиделиас го улови във въздуха. Усети изтръпване от огнената фурия в него — най-вероятно сигнална светлина.
— Първата лейди и още трима са в капан в кошера, ранени са. Трябва незабавно да бъдат отведени в крепостта Гарисън. Това е сигналът за техния ескорт. Лорд Плацида най-вероятно е в долната част на тази рампа. Намерете го.
После се завъртя на една пета и започна тежко да тича обратно към светещите в зелено дупки в пода на плевнята.
— Шулц! — излая Фиделиас и хвърли камъка към центуриона, който го хвана достатъчно ловко. — Отнесете го на открито и го активирайте!
— Да, сър! — каза Шулц.
За миг той огледа замислено опустошението в двора, след което сякаш го осени идея. Измърмори нещо на камъка и го хвърли върху плоския каменен покрив на плевнята. Няколко секунди по-късно се чу силен съскащ звук и ярка синьо-бяла светлина изригна от него.
— Отлично — каза Фиделиас. — Огледайте добре тази рампа до дъното.
— Да, Първо копие — каза Шулц и започна да раздава команди на хората си.
Фиделиас го погледна и поклати глава.
— Бедите идват не с дъжда, а с пороя.
Заради продължаващата битка за прочистване на вътрешния двор, призоваващите за атака тръби и свистенето на проклетия маяк, който правеше дупка в плоския каменен покрив на плевнята, Фиделиас не забеляза приближаващия вятърен поток чак докато принцепс Октавиан не се блъсна в него.
Когато влетя в двора, Октавиан летеше назад и с главата надолу и теглеше Кайтай във въздуха, а тя беше с гръб към гърдите му. Първо петите му удариха земята и прокопаха бразда в твърдата почва, след което той се плъзна по гръб и спря чак до вътрешната стена на холта.
— Маркус! — извика Октавиан. — Тя е ранена! Доведете лечител, веднага!
Той се изправи малко сковано на крака и внимателно сложи Кайтай на земята. После се завъртя и изхвърли дясната си ръка, заедно със слой пръст и камък с дебелина повече от метър, издигайки защитен купол, когато изведнъж ярка бяло-зелена светкавица избухна от мъглата. Тя удари импровизираната бариера и я унищожи, но когато прахът се уталожи, Октавиан все още стоеше над раненото маратско момиче.