— Кървави врани, Маркус! — отсече той. — Малко съм зает тук!
Маркус изпрати екип сингулари и лечител от Първа кохорта и те се втурнаха към Кайтай. Щом ги видя, Октавиан направи две крачки, скочи нагоре и полетя, изчезвайки в мъглата. Втори въздушен поток, далеч по-голям и по-силен, прелетя над двора, очевидно преследваше някой.
— Маркус! — прозвуча стоманеният глас на Арарис от плевнята. — Имам нужда от повече мъже тук!
— Първо копие, Първо копие! — панически извика млад легионер, правейки поредица от неистови жестове с ръце.
— Кървави врани, момче, стоя точно тук пред теб! — сряза го Маркус. — Докладвай с думи!
— Вражеска пехота — изстреля младежът. — Най-малко тридесет хиляди, на две минути оттук. Вражеските въздушни сили са забавени от рицарите Рибки и ще пристигнат по същото време, приблизително седем хиляди са. Сър, какво ще правим?
Две минути?
Две минути?
Близо четиридесет хиляди ворда приближават, а собствените му войски бяха разпръснати по целия терен, далече един от друг в мъглата. Щяха да бъдат погълнати до последния воин.
Кървави врани, в какво го беше забъркал Октавиан?
Ако и той, и този младеж оцелеят през този ден, което изглеждаше все по-малко вероятно, помисли си Фиделиас, може би ще бъде принуден собственоръчно да го убие — чисто принципен въпрос.
Глава 53
— Граф Калдерон — каза Ерен, — знам, че не всичко е така, както изглежда. Но наистина бих искал да знам защо фактът, че сме на път да бъдем смазани от тази двойка чудовищни ворди не е това, което изглежда. Искам да кажа, мислех, че вече трябва да е очевидно.
— Врани — тихо въздъхна Бърнард. Лицето му беше сковано от напрежение. — Сигурно са пропуснали кралицата.
— Какво? — попита Ерен.
Седемдесет паундов камък профуча покрай тях, хвърлен от един от огромните бегемоти, придружаващи чудовищата. Той ги пропусна с не повече от фут и се разби в стената на кулата зад тях, предизвиквайки мрежа от пукнатини в камъка.
— Кървави врани! — извика Ерен.
— Върховните лордове и… — той преглътна и сякаш дори не забеляза камъка — и съпругата ми разбраха къде се крие вордската кралица.
— О — тихо промълви Ерен.
Очевидният ход би бил опит незабавно да се прекрати войната — с отстраняване на техния мозък. Ако това се беше случило, вордът нямаше да действа толкова решително и целенасочено. И беше очевидно да се предположи, че опитът се е провалил. Като се има предвид колко критично важно беше това, Ерен прецени, че е малко вероятно Върховните лордове да направят нещо друго, освен да се бият до смърт. А графиня Амара, макар и опитен въздушен призовател, беше човекът, който най-малко можеше да се защити от такава заплаха като вордската кралица.
— Разбирам — тихо каза Ерен. Миг по-късно той добави: — Мисля, че е по-вероятно кралицата да е избягала, отколкото всички да са били убити, ваше превъзходителство. Сигурен съм, че жена ви е добре.
Бърнард поклати глава.
— Благодаря за лъжата, синко.
Ерен направи гримаса.
— Е — каза Бърнард и се обърна да погледне щетите, които камъкът беше причинил на кулата. — Ако Върховните лордове не са свършили работата, просто ще трябва да се справим сами, нали?
Той изчезна вътре в кулата и миг по-късно се появи с голям черен лък с човешка височина, дъгите му бяха по-дебели от предмишниците на Ерен, и боен колчан, пълен със стрели.
Граф Калдерон си пое дълбоко дъх. После изсумтя и се облегна върху големия лък с цялата си тежест. Напрегна се и почерпи сила от фуриите, така че да огъне лъка достатъчно, за да постави тетивата му — която по-скоро приличаше на въже, дебело колкото кутрето на Ерен.
Графът предпазливо пусна лъка и шумно издиша. Вените на врата му изпъкваха, а лицето му беше почервеняло от усилието. Ерен се огледа нервно, докато граф Калдерон подготвяше оръжието си.
Битката на външната стена все още вървеше добре, доколко беше възможно; легионерите се държаха стабилно. Битката на северната скала драстично беше забавила гигантското същество — Церес и гражданите, които той водеше, непрекъснато атакуваха чудовищния звяр с всякакви форми на фурии, които човек можеше да си представи.