Десетки квадратни ярда от хитиновата му кожа бяха изгорени. Дърветата се люлееха и накланяха, блъскайки с клоните си като с огромни тояги, но черната хитинова броня сякаш понасяше ударите с лекота. Шипове се издигаха от земята, за да пробият краката на чудовището, но звярът беше започнал да провлачва крайниците си напред, разбивайки каменните шипове на парчета, преди те да успеят да го пробият — и всеки, който се приближеше достатъчно до огромното създание в опит да вдигне шипове под някой от краката на чудовището, беше жестоко атакуван от вордите, които го охраняваха.
Въпреки че кървеше от десетки рани, чудовищното същество не умираше, а само се забавяше; а призователите, които действаха срещу него, се уморяваха. То беше невероятно издръжливо създание, и то не само заради размера си. Въпреки огромната фурия, която беше изправена срещу него, то просто помръдна рамене, докато натискът върху него отслабна, и направи още една гигантска крачка напред. И все пак това беше постижение: гражданите бяха забавили съществото за момент, осуетявайки намерението за едновременна атака от двете страни.
На южната скала чудовищното създание дори не беше забавено. След малко то щеше да бъде в позиция да падне и да смаже външните стени, като същевременно пробие защитата и създаде рампа от плът, през която вордите-богомолки да проникнат.
Бърнард преметна бойния колчан през рамо с движение, което на Ерен изглеждаше като ритуал — нещо, практикувано толкова много пъти, че графът вероятно дори не беше наясно, че го е направил. Граф Калдерон протегна ръка и избра една-единствена стрела. Върхът й беше странно тежък, набор от четири стоманени остриета, които напомняха на Ерен повече на харпун, отколкото на нещо друго. Едва в последния момент той забеляза сфера от лъскаво черно стъкло, поставена между стоманените остриета като бижу в обков.
Бърнард погледна към по-близкото чудовище, това на южната скала. Точно тогава съществото нададе своя чудовищен, стигащ до костите вибриращ рев, който и двата звяра периодично надаваха от момента, в който се появиха.
— Кланът на овцете — въздъхна Бърнард. — Тези глупаци никога не са били в състояние да стоят настрана от битка, която не могат да спечелят.
Ерен видя варварите и техните зверове да атакуват чудовищния звяр, като хвърляха копия нагоре в корема му с надеждата да уцелят някой жизненоважен орган, докато техните смъртоносни хищни птици си пробиваха път на няколко ярда нагоре по краката на чудовището, където късаха парчета плът без видим ефект. Може би, ако имаха седмица, биха могли в крайна сметка да разкъсат огромния звяр — но нямаха толкова време.
— Ще е добра идея да се отдръпнете малко, сър Ерен — каза Бърнард и разтърси стрелата си. — Не съм сигурен, че това нещо няма да избухне в момента, в който пусна тетивата.
Ерен преглътна и отстъпи няколко крачки назад.
— Хм… разбрах.
— Още малко — каза Бърнард.
Ерен се премести на двайсет фута до далечния край на балкона на цитаделата.
— Мисля, че това е достатъчно — кимна Бърнард.
Той нагласи стрелата на тетивата на огромния лък, обърна се към чудовището и зачака.
— Това е… далечен изстрел — отбеляза Ерен. — Триста ярда?
— Разстоянието не е проблем — отвърна Бърнард през стиснати зъби. — Но ъгълът е малко неудобен.
— Хм, да — каза Ерен. — Но, честно казано, сър… може би има друг начин да… ваше превъзходителство, това е една стрела. Какво мислите, че може да направи?
Огромните хълбоци на чудовищния ворд се разшириха, докато си поемаше дъх.
Бърнард опъна черния лък и той изстена като мачта на кораб при силен вятър. Мускулите му се издуха в раменете, гърба и ръцете и той отново стисна зъби, а лицето му почервеня от усилието. Когато Бърнард изтегли стрелата към ухото си, земята леко потрепери. Дъгата на черния лък се извиваше и потрепваше дори както беше огъната, и Ерен осъзна, че графът използва невероятно количество земни умения, за да огъне лъка, и ще използва още повече призоваване на дърво, за да изправи лъка, и така да предаде цялата сила към стрелата. Когато пусна тетивата с кратък вик от усилието, откатът на лъка едва не го събори. Гръм избухна във въздуха пред него и стрелата полетя в нощта толкова бързо, че Ерен нямаше да може да я проследи, ако сутрешната светлина не се отразяваше от стоманения й връх.