Гигантското чудовище отвори уста да изреве отново и в този момент стрелата влетя в огромната му паст. Ревът продължи още миг, след това последва проблясък на светлина, бумтящ звук и от устата на създанието избухнаха дим и малки пламъци. То спря и изрева отново, този път по-пискливо, а от устата му изригна истински фонтан от зелено-кафява вордска кръв и се изля на земята в отвратителен миниатюрен водопад.
— Хм — изсумтя Бърнард. Той видимо се отпусна, гърдите му се надигаха в бавни, дълбоки вдишвания, след което се облегна на парапета, за да остане на крака. — Изглежда… Пентий Плувус… беше прав.
— А? — отвърна Ерен, втренчен очаровано в чудовището.
Бърнард се отпусна, докато не седна на пейката зад тях, срещу външната стена на кулата.
— Плувус каза, че експлозията ще бъде много по-различна, когато е заобиколена от плът, вместо на открито. Много по-разрушителна. Веднъж една врана изяде една от нашите малки огнени сфери и едно хлапе се опита да я свали от въздуха с прашката си, преди да е избягала. Обикновено малките сфери, които използвахме в началото, биха опърлили само няколко пера на врана, застанала наблизо. Този път открихме пера и останки в радиус от двеста ярда.
— Хм, разбирам — каза Ерен. — Много… много гадно.
Огромното чудовище издаде още един озадачен вик и залитна като пияница.
— Този лък може да вкара стрела през няколко кравешки трупа — каза Бърнард. — Не че съм тествал на живи крави, разбира се. Жестоко е.
— Ммм — каза Ерен едва доловимо.
Чудовището поклати глава. Течността продължаваше да се излива и пръска в голяма, отвратителна дъга.
— Така че стрелях в небцето на това нещо — каза Бърнард. — Мисля, че стрелата е проникнала на три-четири фута. Може би някъде в мозъка му. И после…
Бърнард разпери ръце в жест, имитиращ експлозия, и мълчаливо се нагласи да наблюдава огромното създание.
Чудовището постепенно се наклони на една страна и падна. Това беше движение по-скоро като събаряне на дърво — на събаряне на няколко дървета — отколкото на движение на каквото и да е животно. Земята се разтърси, когато то падна, и десетки камъни се откъснаха от скалата, за да се разбият сред сградите на града. Прах и мръсотия се издигнаха на двадесет фута във въздуха около създанието. То издаде един последен бавен, задъхан вик, който затихна от разкъсващ ухото рев до пълна тишина.
Ерен обърна поглед към Бърнард и просто се взря в него.
— Всеки би могъл да го направи — уморено каза Бърнард.
Диво ликуване, макар и отдалеч, се разнесе от града долу и от резервните позиции зад тях.
Граф Калдерон затвори очи и се отпусна на стената на кулата, очевидно изтощен, и трепна, когато раздвижи рамене.
— Това беше голяма мишена, враните да я отнесат — той отвори едното си око, за да погледне към второто чудовище. — Ех, само да имах още една от тези стрели. И подходяща сфера. И един хубав пълноценен сън — той поклати глава. — Всички сме толкова уморени. Нямам представа как Церес продължава.
Ерен седна до Бърнард и се намръщи към второто чудовище.
— Ами този? Какво ще правим с него?
— Е, сър Ерен — каза философски Бърнард. — Какво предлагате? Моят оръжеен майстор ми каза, че може да направи още една такава стрела чак вдругиден. Бих могъл да изпратя легионите, но те просто ще бъдат стъпкани. Всички наши рицари и граждани са или на стената и се бият с ордата, или вече са на скалата.
Той прокара ръка назад през късата си коса.
— Не можем да го вкараме в тресавище, както беше при последната стена, защото цялата скала е твърд камък и ако се заиграем с нея, това може да я срине и да ни убие всички, включително нашите бежанци. Вече нямам такива стрели или свръхмощни огнени сфери, нито силата да стрелям с този лък. Мисля, че скъсах нещо. Гърбът ми гори.
Той направи гримаса.
— Така че нека се надяваме гражданите и лорд Церес да успеят да го отслабят, преди да стигне дотук и да съм принуден да помоля Дорога и неговите огромни гарганти да направят последен отчаян опит, който най-вероятно ще ги убие без никаква полза.
— Но не можем просто да седим тук — възрази Ерен.
— Не? — вдигна вежди Бърнард. — Не са ни останали никакви резерви, сър Ерен. Абсолютно никакви. Надеждите ни са в стария Церес и гражданите на тази скала. Ако това нещо стигне до тук, войната свършва. Толкова е просто.
И двамата за момент замълчаха. Писъците и звуците на битката и далечният отглас на огнени взривове се въртяха безполезно около чудовищния ворд.