— Ето защо ти си принцепс, а аз съм само прост трибун — каза Макс.
— Аз… не съм много сигурен какво значи да си романтичен — каза Тави.
— Както и аз — весело каза Макс. — Но от друга страна, не е нужно много, за да се подобри това, което беше досега.
Тави издаде ръмжащ звук и посегна към празната чаша.
Макс отвори вратата и отдаде чест, удряйки с юмрук по бронята на гърдите, докато широко се усмихваше на Тави.
— Ще посрещна идващите лодки, ваше височество, и ще се погрижа всеки да намери пътя до вашата каюта.
Тави стисна чашата. Не си струваше да я хвърля по Макс пред очите на всички. Той я остави, погледна Макс с поглед, който обещаваше по-нататъшно възмездие, и каза:
— Благодаря, трибун. Затворете вратата след себе си, ако обичате.
Макс излезе и затвори вратата, а Тави уморено се облегна в стола си. Погледна картите, поставени на масата, и извади една, която не беше показал на останалите. Алера беше помогнала за съставянето й. Тя отразяваше разпространението на кроача на територията на Алера, подобно на гангрена, плъзнала по тялото от лоша рана.
Към момента вордът наброяваше няколкостотин хиляди, а може би и милион същества.
Тави тъжно поклати глава. Замисли се дали това говори нещо за ситуацията в света; може би нашествието на ворда изобщо не беше най-големият проблем, пред който е изправен. Не беше сигурен, но това определено означаваше нещо.
Глава 2
— Господа, Майстор на войната — каза Тави. — Благодаря ви, че дойдохте.
Той огледа събралите се в каютата и си помисли, че това е неговият военен съвет.
— В близките няколко часа вашите войски ще узнаят това, което бих искал да ви кажа сега. Вие трябва да го чуете първи.
Той спря, за да си поеме дъх и да се увери, че изражението на лицето му и езикът на тялото му са спокойни. Важно беше да не показва притеснение, предвид важността на онова, което се канеше да каже. И при никакви обстоятелства не бива да позволява на канимите да го виждат нервен.
— Вордът вече е нападнал Алера — каза Тави. — Първият натиск е отблъснат, но нищо повече. Церес е паднал, както и Алера Империя. Докато стигнем до там, и други градове може да са паднали.
В каютата настъпи гробна тишина.
Насаг обърна покритата си с тъмна козина глава към Варг. Майсторът на войната потрепна с ухо, без да откъсва кървавочервените си очи от Тави.
— Освен това — продължи Тави — Първият лорд, моят дядо, Гай Секстус, е паднал в битка, докато се е опитвал да забави врага, за да даде шанс на жителите на столицата да се спасят.
Никой не изрече нито дума, но присъстващите алеранци издадоха почти беззвучен хор от стонове на шок и недоверие. Тави не искаше да говори с бодър и делови тон. Искаше му се да изкрещи възмущението и скръбта си, че вордът му е отнел неговия дядо, преди да е имал възможност да го опознае по-добре. Но гневът му, колкото и да го изгаряше, не можеше да промени нищо. Тави бавно продължи в тишината.
— Долината Амарант е напълно загубена. По някакъв начин вордът е подчинил алеранци да му служат и сега в битките се сблъскват магия срещу магия. В допълнение, повечето от главните пътища са унищожени, за да попречат на ворда да ги използва, така че не можем да разчитаме на тях в нашите планове.
Той се обърна към картата на Алера, която беше закачена на вратата на каютата. Разпространението на кроача беше отбелязано с петна зелено мастило.
— Както можете да видите, вордът е запълнил долината и е разпрострял кроача по протежение на пътищата с фурии — въпреки че фуриите им не действат, в крайна сметка тези пътища все пак са проходими. Враговете са превзели по-голямата част от бреговата линия на континента и са обсадили повечето големи градове в Империята.
— Но окупацията далеч не е завършена. Големи райони в провинцията между градовете и главните трактове все още не са заети, вероятно защото вордът ги смята за области с нисък приоритет. Хората в тях обаче са отрязани. Всички, останали зад линията на кроача, са в капан. Нашите най-оптимистични оценки сочат, че те имат не повече от осем до десет месеца, преди кроачът да запълни празните места — той се обърна към събралите се с почти незабележима студена усмивка. — И така, имаме точно толкова време, за да унищожим вордската заплаха.