— Милейди — намръщено я посрещна Фиделиас, — трябва незабавно да напуснете района. Настоявам да отидете при въздушния си транспорт.
— Не можем — спокойно отвърна Исана. — В небето има твърде много вражески летци. Ако тръгнем, те ще ни атакуват, преди да успеем да наберем скорост.
Фиделиас вдигна поглед към небето над тях. Беше пълно с вордски рицари — повече, отколкото би могъл да преброи. Повечето просто кръжаха над тях, въпреки че няколко десетки тормозеха пехотата, като се гмуркаха надолу и нанасяха удари със сърповидните си крайници веднага щом сметнеха, че имат предимство. Най-малко две дузини продължаваха да се опитват да се спуснат на покрива, но рицарите Аери на Свободния алерански умело ги отблъскваха от целта с резки пориви на вятъра, работейки в отлична координация.
Той обмисли идеята да ги прехвърли в помощ на Първата лейди, за да прикрият бягството й, но я отхвърли. Въздушните вълци и без тях имаха повече от достатъчно рицари Аери, за да опитат този трик. Мъжете, мятащи експлозивни вятърни потоци от твърда земя, бяха едно. Съвсем друго бе да се хвърлят вятърни потоци, докато рицарите Аери се опитват да издигнат въздушна карета в небето.
— Как мога да помогна? — попита Исана.
Фиделиас направи гримаса и погледна встрани към двамата й непосредствени придружители. Алдрик екс Гладиус изглеждаше напълно безразличен. Огромният мечоносец беше една от най-неразчетимите личности, които някога е срещал, и беше напълно възможно да е луд. Всъщност той може да не изпитваше изобщо никакво безпокойство за резултата от днешната битка. Арарис обаче се мръщеше и гледаше Фиделиас, сякаш очакваше той да направи нещо с тази жена.
На земята под тях вордите отвориха огромна дупка в стената от щитове и само с невероятни усилия рицарите на земя успяха да я затворят отново. Врани, той изобщо нямаше нужда от още един проблем за решаване.
— Можете да излезете оттук живи и да вземете ранените ни граждани със себе си. Те могат да ви бъдат полезни.
— Вече ви казах… Маркус, нали? Във въздуха има прекалено много ворди.
— Вземете Антилус Красус — каза Фиделиас. — Мисля, че той може да скрие всички вас под воал, ако летите в достатъчно сближена формация. Не може да ходи, но може да седи в карета. Антилар Максимус и посланик Кайтай също са там долу в безсъзнание.
— Първо копие — каза Исана, — тук имате нужда от тези таланти. Или още по-добре, за да помогнат на сина ми.
— Те помагаха на сина ви — изръмжа Фиделиас. — И така се озоваха в лечебни бани.
Трима вордски рицари се приближиха бързо от едната страна, с изгряващото слънце зад тях, а рицарите Аери на покрива не успяха да пренасочат въздушните си потоци към тях навреме. Фиделиас реагира чисто инстинктивно, грабна Първата лейди и я бутна на каменния под с възможно най-голяма скорост и възможно най-малко поражения. Той остана до нея, заслонявайки я с тялото си, докато мечовете на Арарис, Алдрик и половин дузина Вятърни вълци излитаха от ножниците им.
Идеално нарязани парчета вордски рицари паднаха на покрива около тях.
Фиделиас понижи глас, така че само Исана да го чуе, и каза:
— Милейди, не можем да задържим тази позиция. Имаме съвсем малко време. Разбирате ли?
Очите на Исана бяха леко разширени, но изражението й — напълно контролирано. Тя си пое дълбоко дъх, когато Фиделиас се изправи и Арис й помогна да стане.
— Капитан Алдрик — каза тя.
Алдрик леко наклони глава:
— Милейди?
— Този легион не разполага с тяхната рота рицари. Заповядвам ви да изпратите хората си, за да им помогнете.
Алдрик за момент не каза нищо. Погледът му се премести отляво надясно, съответно от чакащите въздушни карети към ордите ворди извън холта.
Пръстите на дясната му ръка — ръката с меча — бавно се свиха и отпуснаха, сякаш ги разкършва, преди да влязат в действие. Фиделиас го осени прозрение. Алдрик може да беше наемник, но беше и човек. Всички бяха. И нито един алеранец не можеше да наблюдава как вордите унищожават техния свят и да не разбира, че е невъзможно да остане настрана от тази битка. Можеха само да изберат дали да застанат до братята си алеранци сега — или да отложат до момента, когато ще трябва сами да се изправят срещу ворда.
— Кажи да — каза Одиана, а прекрасните й очи блеснаха зловещо. — О, кажи да, милорд. Толкова дълго чаках да ви видя как убивате ворди.