И подобно на всички останали, всичко, което можеше да направи Фиделиас, беше да чака да види какво ще се случи.
Глава 56
Отдалеч планината безспорно беше красива: висока и внушителна, увенчана със сняг и лед. Но колкото повече приближаваш до нея, толкова повече нарастваше чувството за злонамерено, враждебно присъствие. Тави се беше сблъсквал с гнева на планината веднъж преди — и това, което беше почувствал тогава, не беше толкова потискащо мрачно. Този път Гарадос не беше просто мрачен и недоволен.
Огромната фурия беше абсолютно вбесена.
Буреносните облаци, събиращи се около върха му, ставаха все по-тъмни с всяка секунда, сякаш бяха привлекли нощта в себе си, докато тя си отиваше. Тана Ливия, огромната вятърна фурия, която духаше от Ледено море към долината Калдерон, днес правеше демонстрация на сила, събирайки стадата си, както обикновено, близо до съпруга си. Многоцветни ярки светкавици непрекъснато струяха през облаците и дори от мили разстояние Тави можеше да види плъзгащите се, зловещи форми на безброй ветрогони, движещи се по склоновете на планината.
Лепкава топка страх се стичаше по гърлото на Тави и той я преглътна колкото се може по-мъжествено. Беше виждал как убиват ветрогоните и гледката определено беше ужасяваща. Късмет ще е, ако просто го разкъсат на парчета като онзи нещастен елен.
Той скръцна със зъби. Нямаше нужда да си спомня най-опасните моменти от живота си. Трябваше да се съсредоточи върху врага зад гърба си, същество, по-опасно от цяла кохорта ветрогони. Той погледна през рамо. Вордската кралица беше съкратила разстоянието до по-малко от двеста ярда.
Тави се гмурна в буреносните облаци на върха на Гарадос и пусна кратък подигравателен смях. Гневен импулс, достатъчно силен, за да унищожи светове, прониза мъглата и Тави трепна от неговата интензивност. Този гняв принадлежеше на вордската кралица и беше насочен изцяло към него. Той зави наляво и намали скоростта, осъзнавайки, че планината е близо, но не беше сигурен в точното й местоположение.
Накрая едва не се удари в нея. Сивата мъгла отлично скриваше мразовитите сиви скали на планинския връх и Тави трябваше светкавично да промени своя курс, за да не се блъсне в тях. След като избягна бедствието, той стабилизира полета си и тихо кацна на склона малко под върха на планината.
Въздушният поток на вордската кралица ревеше наблизо. Очевидно беше загубила следите му в мъглата.
Тави изчака за момент, но нищо не се случи. Той тропна няколко пъти по каменистата земя под краката си. След това скочи няколко пъти, чувствайки се изключително глупаво.
Ако това не ядоса огромната фурия, то той не беше сигурен какво би могло.
Без предупреждение гласът на кралицата се чу през мъглата, идвайки от всички посоки едновременно.
— Къде си, татко?
Тави промени позицията на гласа си с помощта на въздушна фурия.
— Защо продължаваш да ме наричаш така?
— Защото твоята кръв ме роди. Твоята и тази на майка ми.
— Значи това си била ти — каза Тави. — Ти беше нещото, върху което Дорога хвърли онзи голям камък.
Гласът на кралицата звънна със стоманени нотки.
— Да.
„Дядо Дорога“ — помисли си Тави.
— Аз не съм твой баща. Това означава повече от кръв.
— Ти си близо до това — остро и рязко отговори кралицата. — За всякакви практически цели това е факт.
Камъкът под краката на Тави потрепери. Той отклони част от вниманието си надолу. Въпреки че Гарадос беше смъртоносен, той не беше бърз. Така че би трябвало да може да отскочи, ако внимава.
— Не съвсем — каза Тави. — Ако бях твой баща, ти щеше да бъдеш наследник на Империята.
— Аз вече съм наследничка на тази Империя, а след нея и на целия този свят — дойде отговорът й от мъглата. — Всичко, което ти остава — гласът й внезапно се промени, идвайки непосредствено зад него, — е да умреш.
Той се обърна и едва имаше време да вдигне меча си. Стоманата се срещна със стомана и отново във всички посоки изригнаха искри, осветявайки мъглата около тях с проблясъци от червена, синя и зелена светлина.
Скоростта й беше невероятна. Дори и без фурии, вордската кралица се движеше с ослепителна бързина. Тави призова всички въздушни фурии, които можеше, за да разшири възприятията си, и това едва беше достатъчно, за да му позволи да се защити. По същия начин силата й беше невероятна, далеч надминаваше тази на канимите и Тави се оказа принуден да черпи сила от земята просто за да посрещне атаките й с достатъчно сила, за да ги спре.