Выбрать главу

— Кървави врани — изпъшка Макс. — Стига да не е прекалено трудна задача или нещо подобно.

— Нямаме избор — това е нашата задача — призна Тави.

Красус вдигна ръка. Приличаше на по-големия си полубрат Макс, но навсякъде, където Макс беше грубоват, по-стройният млад мъж беше изтънчен. Красус беше с инч по-нисък и с трийсет фунта мускули по-лек от брат си и имаше благородния профил на чистокръвен гражданин, който може да изскочи направо от произволен брой древни статуи, картини или монети.

— Ако Първият ло… Ако Секстус е загинал по време на битка за забавяне на врага, това означава, че е имало организираната съпротива и че тя все още може да е там. Какво знаем за легионите и тяхната сила?

— Атис Акватайн, който е служил на Гай като боен капитан, по молба на Първия лорд законно е бил приет в Дом Гай — като мой по-малък брат.

Макс насмешливо изсумтя.

— Той е с тридесет години по-възрастен от теб.

Тави се усмихна леко.

— Не и за Гай Секстус. Изглежда той е усещал, че ще умре. Не е можел да знае дали ще се върна, а някой е трябвало да оглави Империята в мое отсъствие. Гай е избрал мъжа, който е най-подходящ — Тави постави показалеца си на Рива, а палеца — на Акватайн. — В зависимост от състоянието на нашите войски по време на отстъплението, той, заедно с легионите, се е оттеглил или към Акватайн, или към Рива, и най-вероятно ще се постарае да събере повече сили.

Той премести пръста си на две хиляди мили на запад и го сложи на Антил.

— Както виждате, Антил засега не е зает от кроача. Нашата мисия ще е да акостираме тук, да осъществим контакт с Акватайн, ако е възможно, и след това да се присъединим към него.

Валиар Маркус, Първото копие на Първи алерански легион, потърка челюстта си с ръка. Очуканият стар центурион присви очи към картата.

— Две хиляди мили. Без никакви доставки, освен малко сушено месо от левиатан. И никакви подсилени пътища. Може да ни отнеме цялата пролет и половината лято.

— Мисля, че ще успеем да уредим нещо по-навременно от това — каза Тави. — Всъщност, освен ако не греша, ще трябва.

Варг изръмжа:

— Вордската кралица.

Тави кимна.

— Точно. Тя почти сигурно ще наблюдава следващия сблъсък между ворда и основните алерански сили. Тя е нашата основна цел, господа.

Валиар Маркус поклати глава.

— Една сламка. В цялата тази купа сено.

Тави оголи зъби.

— Ако беше лесно, нямаше да имаме нужда от легиони, за да постигнем целта си. По възможност ще следваме ворда и ще се опитаме да ги хванем между нашите сили и силите на Акватайн. Трябва да сме сигурни, че кралицата няма да избяга през задната врата.

— Да бъдеш смел и тъп не е едно и също — каза Маркус. — Но понякога тези понятия са доста близки, сър.

Маркус се намръщи.

— Извинете. Сър.

Тави махна с ръка.

— Сенатът все още не е признал дори моето гражданство. Така че докато решаваме проблемите си, нека се отнасяме един към друг както преди.

— Тавар — изръмжа Варг, — твоят Майстор на лова посочи важен детайл. Две хиляди мили — това е прилично разстояние. Ако всичко опира до скорост, без провизии няма да стане. Армиите не могат да се придвижват толкова бързо, ако са гладни.

Дуриас, Първото копие на Свободния алерански легион, вдигна глава и срещна погледа на Тави. Тихият млад мъж не говореше, преди да получи разрешение за това; макар мускулестото тяло на бившия роб да оставаше твърдо като камък пред лицето на опасността, той все още не можеше да общува свободно с граждани.

— Ще ни трябва много повече от само храна — каза той с дълбок, мек глас. — Всички видове снаряжения и униформи са износени. Антил ще може ли да ни снабди с нови?

Тави обърна поглед към Красус.

Младият антиланец се намръщи, преди внимателно да отговори:

— До известна степен. Но ако вордът се подготвя да ги обсажда, те няма да искат да споделят запасите си.

— Тогава ще си ги вземем — изръмжа Варг.

Красус се обърна и погледна Варг.

— Имаме много бойци, плюс вашите призователи. Бих могъл сам да превзема града със силите, която имам тук. Също както и вашите демони. Уверете се, че те знаят, че можем да ги победим. Спрете да се прекланяте пред алеранските обичаи. Дайте им ясно да разберат, че са длъжни да ни сътрудничат.