Те се изстреляха в откритото небе, докато планината се стовари в земята под тях, дърветата пукаха и се чупеха, смачкани на трески, камък стържеше в камък. Огромен облак прах се издигна зад тях и Кайтай ускори и се издигна по-високо, за да не бъде погълната от него и собственият й въздушен поток да не се задуши.
Тави освободи огъня от меча си и погледна надолу.
Движението с висока скорост във въздушния поток на Кайтай беше издухало по-голямата част от праха по него и една кратка проверка му донесе достатъчно вятър, за да поддържа собствения си полет. Той почука по пръстите на Кайтай и тя го пусна да лети сам. Той се стабилизира, след което долетя до нея, толкова близо, че телата им почти се докосваха, а въздушните им потоци плавно се сляха.
— Уби ли я вече? — попита Кайтай с висок и напрегнат от вълнение и страх глас.
— Не съвсем — отвърна Тави. Той посочи с пръст чудовищната фигура зад тях. — Бях зает с това.
Тя му хвърли поглед, който успя да съчетае в себе си едновременно уважение, отвращение и нотка на ревност.
— Така ли ми показваш, че искаш да бъдеш моя половинка?
— Това е голямо решение — нежно отвърна той. — Не можеш да очакваш да успея за час.
Кайтай му се изплези и добави:
— Внимавай.
И двамата се плъзнаха наляво, когато голямата ръка на Гарадос се втурна към тях в опит да ги събори. Те я избягнаха с няколко ярда, но въздушният поток от минаването й беше не по-малко опасен за тях. Бяха бясно завъртени в различни посоки. Тави ясно видя раждането на нов ветрогон от въртящите се вихри.
— Къде е тя? — извика Кайтай.
— Последният път, когато я видях, беше близо до… гърдите му, мисля.
Тя кимна и без повече думи и двамата промениха курса и започнаха да се издигат нагоре по огромната, бавно движеща се планинска фурия. Още ветрогони се хвърлиха към тях, но това бяха по-скоро случайни атаки, отколкото резултат от съзнателни враждебни намерения, но при толкова много от тях около земната фурия това едва ли имаше значение. На всеки ветрогон трябваше да се противодейства с въздушна фурия, и Тави си помисли, че за него беше много по-малко натоварващо да се справя с тях, когато нямаше никакви фурии и разчиташе само на торба сол да ги обезкуражи. Разбира се, да използва сол, когато самият той лети, беше проблематично — и той не си и помисляше, че би могъл да кацне някъде на Гарадос, за да извлече малко сол от земята. Затова стисна зъби и се съсредоточи върху отблъскването на ветрогоните от пътя си, обезкуражавайки зловещите фурии да се приближат твърде близо.
Огромен звук разтърси въздуха около тях два пъти — това беше Гарадос, ревящ от разочарование, обикновен гняв или някаква друга емоция, напълно чужда за такива ефимерни същества като Тави и Кайтай. Може би по-късно щеше да попита Алера за това. Ако имаше време. Ръката на великата фурия премина, този път много по-далеч. Борове се издигаха на предмишницата му като косми по човешка кожа и приблизително в същия мащаб.
Започна да вали дъжд, пороен и студен.
Те се издигнаха покрай изкривения корем и над гърдите на Великата фурия, без да срещнат вордската кралица — но когато стигнаха нивото на раменете на Гарадос, навлязоха в тъмни буреносни облаци. Гъста сива мъгла ги обгърна и само светкавици пронизваха тъмнината. Вятърът се надигна и изви, след което затихна до неразбираем шепот, но докато продължаваха напред, Тави беше сигурен, че може да различи истински глас сред този шепот — глас, който обещава страдание, болка и смърт.
Чу се още един силен звук и внезапно голямата фурия спря. Промяната беше потресаваща. Скалата спря да освобождава камъни. Тонове и тонове земя и камъни спряха гръмотевичното си движение и само няколко камъка все още подскачаха към земята. Почти едновременно ревящият вятър в гръмотевичните облаци утихна. Въздухът замря, само те и дъждовните капки продължаваха да се движат.
Проблясващите светкавици започнаха да се появяват по-рядко и всички цветове се промениха до оттенъците на един-единствен цвят: зелен.
Вордски зелен.
— Алеранецо? — обади се Кайтай и се огледа.
— Кървави врани — прошепна Тави. Той се обърна към Кайтай и каза: — Тя се опитва да ги вземе. Вордската кралица се опитва да вземе Гарадос и Тана.
— Възможно ли е?
— За теб или мен? — Тави поклати глава. — Но Алера ми каза, че нейните възможности са по-големи от нашите. Може би. И ако тя го направи…
Лицето на Кайтай потъмня.