— Ако кралицата овладее двете големи фурии, няма да има значение кой ще се изправи срещу нея — тя погледна Тави. — И ти я доведе при тях.
Той я погледна намръщено и каза:
— Да.
Те увеличиха скоростта си.
— И първоначално ти я събуди.
Тави стисна зъби.
— Да.
— Просто исках да съм сигурна, че правилно съм разбрала как стоят нещата.
Тави потисна въздишката си, пренебрегна нарастващата умора и се хвърли напред, докато ревът на въздушните им потоци не направи разговора невъзможен.
Намериха вордската кралица на покритата със сняг корона на главата на Гарадос. Тя просто стоеше там, полуизгоряла и гола, с наведена глава и леко разтворени ръце. Над нея имаше нещо, което приличаше на неподвижен вихър, в който чудовищни ветрове бяха създали искряща спирала от кристали лед и сняг.
Щом се появиха, кралицата отвори очи. Устните й се извиха в усмивка, която вече не приличаше на имитация. В нея имаше толкова много горчивина, омраза и злоба, колкото Тави никога не беше виждал.
— Татко — каза кралицата. — Майко.
Гърбът на Кайтай леко се напрегна, но тя не проговори.
Движейки се в такт с Тави, тя кацна на скалистата земя с лице към кралицата. Тримата образуваха точките на равностранен триъгълник.
За няколко секунди се възцари зловеща тишина. Тежки, студени капки дъжд падаха върху камъните. Дъхът им се превръщаше в струйки пара, когато издишваха.
— Ти си тук да ме убиеш — каза вордската кралица, все още усмихната. — Но не можеш. Вече опита. И след миг няма да има значение какви сили бихте могли да…
— Тя бави за време — каза Тави и посегна към въздушната си фурия, за да ускори движенията си.
Собственият му глас звучеше странно разтеглен и забавен, докато продължаваше да говори:
— Удари я — и хвърли най-силната огнена сфера, която можеше да призове.
Кралицата започна да отскача наляво, но жената-марат не се нуждаеше от указанието на Тави, за да започне атаката с него. Кралицата се блъсна в твърдата скала, която Кайтай издигна в полукръг около нея. Вордът си проби път през препятствието, но не и преди първо огнената сфера на Тави да я удари, изкарвайки болезнен писък от дробовете й.
От нейния крясък земята потрепери и се залюля.
Тави се стрелна напред с меч в ръка. Кралицата метна към него огнен воал, но той отново погълна пламъците със стоманата на острието си, нажежавайки го до червено. Някъде зад него Кайтай превърна камъка под краката на кралицата в нещо с консистенция на течна кал. Единият крак на кралицата потъна до глезена в нея, приковавайки я на място. Когато Тави се приближи, острието й се изстреля нагоре и мечовете им се сблъскаха с метален звън, десетина пъти в рамките на един удар на сърцето, и облак искри изпълни въздуха толкова гъсто, че Тави не видя крака на кралицата да лети към него, докато не стана твърде късно.
Ритникът го улучи в средата на гърдите и го отхвърли на двадесет фута, точно върху стърчащите камъни. Главата му се блъсна в тях и той падна на земята, ръцете и краката му изведнъж станаха като желе. Не можеше да диша. В гръдната плоча на бронята му имаше дълбока вдлъбнатина.
Кайтай се нахвърли върху кралицата като размазано петно от блестяща риза и влажна бяла коса, с гладиус във всяка ръка. Тя влезе в битката с неконтролируема бруталност и първични инстинкти, които бяха напълно различни от официалното обучение на Тави, но не по-малко опасни. Виолетови и изумрудени искри изригнаха, когато мечът на жената-марат срещна меча на кралицата.
— Безполезно е — каза кралицата спокойно, а неземните й очи горяха, докато парираше и отбиваше атаките на Кайтай. — Беше твърде късно, когато пристигнахте. Убийте ме сега — и Гарадос и Тана ще бъдат освободени да се вихрят по цялата земя. Мислите, че това, което Гай Секстус донесе на Алера Империя, е унищожение? Той пусна само една велика фурия. А аз имам две, и то по-древни и по-малко опитомени. Гарадос и Тана ще убият всяко живо същество на половината континент. Фригия, Акватайн и Родес ще бъдат опустошени, както и Гарисън, и всички бежанци в него, както и варварските племена, които ми се противопоставиха.
Кайтай оголи зъби в усмивка и се отдръпна за момент:
— По-добре така, отколкото да ви оставя да живеете и да ги обявявате за свои.
— Това предполага, че имате избор, майко.
— Аз не съм ви майка — отвърна Кайтай със спокоен, студен глас. — Аз съм никоя за вас. Вие сте по-малко от нищо за мен. Вие сте плевел, който трябва да бъде откъснат от земята и изхвърлен. Вие сте паразит, който трябва да бъде напълно унищожен. Вие сте бясно куче, което трябва да бъде съжалено и убито. Покажете мъдрост. Изложете гърлото си. Ще бъде бързо и безболезнено.