Вордската кралица затвори очи за миг и трепна при тези думи повече, отколкото при някой от ударите. Но когато ги отвори отново, гласът й беше спокоен и ужасяващо ведър.
— Странно. Тъкмо щях да ви кажа същото.
Тя изви бедра и небрежно издърпа крака си от земята, камъкът изпука в знак на протест.
— Достатъчно — каза тя спокойно. — Трябваше да се отърва и от двама ви наведнъж.
Във въздуха се появи мъгла и двете се събраха във фонтан от искри сред звънтенето на стомана.
Тави стисна зъби. Чувствителността започваше да се връща към ръцете и краката му, но това очевидно беше много, много бавен процес. Главата го болеше отвратително.
Това нямаше да реши проблема. Кралицата просто беше твърде силна, твърде бърза, твърде интелигентна, за да бъде преодоляна директно. Имаха достатъчно малък шанс да я убият. Но да я залови жива, за да попречи на Великите фурии да се освободят, беше много по-близо до „невъзможно“, отколкото Тави би се осмелил да опита.
Но как да я победим? С това допълнително предимство просто нямаше начин.
Така че, помисли си той, това предимство трябва да бъде премахнато.
Кралицата беше започнала да създава връзка между себе си и Великите фурии на Калдерон, задача, която Тави смяташе, че със сигурност надхвърля собствените му способности. Но при призоваването на фурии, както и във всичко останало, беше много по-трудно да се създаде, отколкото да се разруши.
— Алера — прошепна той. Нямаше представа дали великата фурия може да го чуе и дали ще се появи, ако го чуе. Но той напрегнато си я представи в ума си и отново прошепна: — Алера.
И в следващия миг великата фурия просто беше там, появявайки се мълчаливо и без драматизъм, мъглива фигура на жена в сиво, сливаща се с облака и мъглата, с красиво, но застаряващо и уморено лице. Тя огледа ситуацията, като очите й се задържаха върху неподвижния вихър по-дълго, отколкото в битката, бушуваща между Кайтай и кралицата.
— Хмм — каза тя спокойно. — Нещата не се развиват много добре за вас.
Тави се опита да запази гласа си спокоен и учтив.
— Наистина ли кралицата е обвързала великите фурии към себе си?
— До известна степен — отвърна Алера. — И двамата са обездвижени, обвързани с фурии и… донякъде са разстроени от това.
— Тя може ли да ги контролира?
— Още не — каза Алера. — Но в къщата на нейния ум има много стаи. Тя продължава да се обвързва дори по време на битката. Въпрос на време е — тя поклати глава. — Горкият Гарадос. Той е доста луд, нали знаете. Тана прави всичко по силите си за него, опитвайки се да държи хората настрана, но едва ли е по-малко луда от него през последните няколко века.
— Трябва да прекъсна връзката й с Гарадос и Тана Ливия — каза Тави. — Възможно ли е?
Алера вдигна вежди.
— Да. Но те не са смъртни, млади Гай. Те ще си отмъстят за това, че са вързани, и няма да ти покажат ни най-малка благодарност.
— Обвързването може да бъде направено дори от някой като мен — каза Тави. — Искам да кажа, че бих могъл да накарам Гарадос да стои неподвижно, ако трябва. Точно това се случи в Калар и Алера Империя — и с вас, до известна степен. Някой като мен ги задължи да не действат.
— Точно така — каза Алера.
— Тогава ми покажете как да прекъсна връзката.
Алера наклони глава и протегна ръка. Подобно на останалата част от нея, тя също беше покрита с непрозрачна сива мъгла, която човек можеше да сбърка с плат, ако не се вгледа внимателно. После докосна челото му. Върхът на пръста й беше влажен и студен.
Мислите изникнаха в ума на Тави сами, толкова гладко, сякаш бяха нещо, запомнено от дните му в Академията. И като повечето призовавания, беше лесно да се приложи. Болезнено, заподозря той, но лесно.
Тави докосна камъка с една ръка, а другата протегна към небето. Основното призоваване, използвано за обвързване, беше водното. Той формира основата на усилието, а върху него добави желания компонент — земен за земята, въздушен за въздуха и т.н. Но водата беше основата. Той трябваше да отмени водното призоваване с неговата противоположност.
Тави наклони глава, съсредоточи волята си и изпрати огън, огън толкова огромен, че дори не приличаше на пламъци, който нахлу дълбоко в скалата на Гарадос и нагоре в широк, въртящ се конус към мъгливото присъствие на Тана Ливия. Имаше проблясък на болка, когато двете сили се сблъскаха, сякаш някаква киселина разяждаше вътрешната повърхност на черепа му.