Първото копие я погледна и се завъртя, за да извика с церемониалния си глас, използван при парадите.
— Капитанът уби вордската кралица! Той го направи!
Радостните викове на легиона разтърсиха въздуха, по-силни от гръмотевиците от преди малко.
Ерен никога не би повярвал, че някой може да е толкова уморен, че да спи до края на света — но очевидно грешеше. Все още възстановявайки се от ужасните рани, които беше получил в битката, той предположи, че не толкова е заспал, колкото е загубил съзнание.
— Ерен — каза граф Калдерон, разтърсвайки рамото му. — Ерен!
Ерен вдигна глава, примижавайки надолу към битката, а после и нагоре към северната скала. Вторият чудовищен ворд почти беше стигнал до тях и вордите масово се струпваха срещу защитниците, готови да атакуват в мига, в който чудовището пробие стените.
Въпреки че небето беше потъмняло и започна да вали студен дъжд, все още имаше достатъчно светлина, за да се вижда. Небето на запад беше абсолютно черно от буреносни облаци.
Огромната фигура на Великата фурия Гарадос периодично се виждаше през облаците, въпреки че светкавиците, пронизващи небето в далечината, вече бяха много по-малко. Всъщност проблясъците светлина, осветяващи облаците, бяха…
— Това не са светкавици — възкликна Ерен със зяпнала уста. — Щяхме да чуваме гръмове. Поне далечни. Дори и на такова разстояние.
— Какво друго може да бъде? — попита Бърнард.
Ерен погледна към светкавиците, след което се изправи.
— Призоваване на метал. Горе, близо до главата на Гарадос.
Бърнард изсумтя в знак на съгласие.
— Зелените светкавици са със същия цвят като на кроача.
— Някой се бие с кралицата? — попита Ерен. — Ако я победят…
— Така или иначе няма да дойдат навреме за нас — каза спокойно Бърнард.
Ерен погледна нагоре към северната скала. Докато не го гледаше, огромното чудовище беше продължило напред въпреки всички опити да бъде спряно. Оставаха му само няколко ярда до позиция, от която можеше да смаже защитата на Гарисън. Чудовището нададе още един отвратителен рев.
Изведнъж от земята пред него се появи гражданин с меч, пламтящ с изумрудени пламъци. Ерен и Бърнард скочиха на крака. И двамата познаха бронираната белокоса фигура на лорд Церес. Ореолът от светлина около меча на стария Върховен лорд растеше и растеше, докато стана почти болезнено ярък. Ерен се насили да гледа, но точно когато изглеждаше, че интензитетът на светлината ще го принуди да отклони поглед, Върховен лорд Церес се хвърли в ревящата паст на огромния ворд.
Чудовището затвори челюсти и те хлопнаха като затварящи се градски порти.
И миг по-късно на мястото на главата на чудовището и щитът от кости около нея разцъфна ослепително зелено огнено кълбо. Огънят се разпространи към торса и краката на чудовището, изгаряйки тонове хитин и мускули с един изключително яростен взрив.
Невероятно, но левият крак на чудовището потрепери и започна да прави следваща крачка, сякаш крайникът нямаше представа, че главата е унищожена, но тогава съществото се наклони наляво. Лорд Церес очевидно беше пресметнал времето и беше насочил атаката си така, че да постигне точно този резултат, и чудовищния ворд, подобно на предишния, се изтърколи далеч от крепостта. Поради размерите си изглеждаше, че пада бавно, но от удара, когато се срина, напълно израснали дървета се натрошиха на трески.
Ерен се взираше шокиран в падналото чудовище в продължение на цяла минута, неспособен да разбере невероятната смелост и саможертва на стария Върховен лорд. Но ако се замисли човек, дъщерята на Церес Верадис беше зад тези стени, използвайки значителните си умения на лечителка, а внуците му бяха в бежанския лагер. Разбира се, баща й беше готов да даде живота си, за да защити единственото си оцеляло дете и сираците на сина си, или поне човек с характера на Церес би го направил. Едно е човек да каже, че е готов да даде живота си за своето дете, но съвсем друго е да го направи.
Граф Калдерон издиша тежко и промълви:
— Благодаря, ваша светлост.
На северната скала ожесточената битка между Вълчия клан и вордите, охраняващи чудовището, продължаваше, но това вече не беше безнадеждна битка за вълците, особено с подкрепата на Конския клан. Отрядът граждани на Церес долетя обратно в крепостта в състояние на пълно изтощение.
Бърнард вдигна поглед от съобщението, донесено от куриер, и изсумтя.