Тави вдигна ръка.
— Ще решаваме проблемите по реда на постъпването им. Все още не знаем много за вътрешната ситуация в Антил. Красус?
— Знамената на баща ми не са над града — отвърна Красус, лицето му все още показваше съмнения относно предлаганата от Варг политика на преговори. — Най-вероятно градът се управлява от неговия сенешал, лорд Ванориус. Аз мисля, ваше височество, че би било разумно да пристигна преди флота и да му разясня ситуацията.
Тави се намръщи.
— По-лесно е да поискаш прошка, отколкото да получиш разрешение — каза той. — Ще те изпратя, когато флотът стигне брега, но град, пълен с уплашени хора, може да реагира неразумно. Искам да стоим на твърда земя с легионите и канимските воини в пълен боен строй в момента, в който гражданите ще трябва да отговорят.
Красус издиша през нос и неохотно кимна.
— Както желаете.
Тави се обърна към картата.
— Да обобщим — каза той. — Вордът печели. Две хиляди мили марш. Без снабдяване. Десет месеца, за да се спасят оцелелите, преди да бъдат унищожени.
Той отново погледна присъстващите.
— Като че ли не съм забравил нищо. Въпроси?
Последният участник във военния съвет носеше синьо-червената униформа на камериера на легиона. Рядка бяла коса ограждаше почти плешивата му глава, а очите му бяха воднисти, но ръцете му, макар и покрити със старчески петна, бяха твърди.
— Ъ-ъ. Ваше височество?
— Да, маестро Магнус?
— Като ваш де факто командващ разузнаването, аз… — той неуверено сви рамене. — Повярвайте поне във възможността, че трябва да знам вашия източник на информация.
Последните няколко думи той изрече през стиснати зъби.
Тави кимна сериозно.
— Ще имам предвид вашата гледна точка — той погледна останалите. — Красус и неговите рицари Аери са намерили подходящ за акостиране участък от брега. Първо ще слязат легионерите и воините, а след това цивилните, ако има време.
Тави се обърна към Варг и каза:
— Трябва да действаме бързо. Ще направя каквото е нужно, за да съм сигурен, че вашите сънародници ще имат всичко необходимо за изграждане на убежища.
— Само за да може вордът да ги избие след няколко дни? — попита Насаг.
Варг му хвърли укоряващ поглед, придружен от ниско неодобрително ръмжене. После, без да мигне, той погледна Тави.
— Той е прав.
Тави пое дълбоко дъх и кимна.
— Прави сте, разбира се. Те се нуждаят от защитата на градските стени.
Макс обречено поклати глава.
— Старият Ванориус няма да хареса това.
— Не е и длъжен — откровено каза Тави. — Просто ще трябва да го направи.
Той направи пауза и смекчи тона си.
— Освен това не мога да си представя, че ще е чак толкова недоволен да получи няколко хиляди каними да помагат в защитата на стените.
Варг издаде изненадано ръмжене и леко наклони глава.
Тави твърдо срещна погледа му.
— Мислехте, че смятам да ви заставя да тръгнете, оставяйки вашите роднини тук сами и без защита?
— Ако трябва да се бием рамо до рамо с вашите хора — каза Варг, — твоят народ ще получи преимущество.
— Вие не сте ворди — просто каза Тави. — Ще разрешаваме нашите проблеми по-късно.
Варг за момент се втренчи в него, след което леко наклони глава настрани.
— Тавар — изръмжа той, изправяйки се. — Ще се погрижа за приготовленията, които предложихте.
Тави върна канимския поклон, като се постара той да е със същата дълбочина и продължителност като този на Варг.
— Оценявам това, Майстор на войната. Успех. И на вас също, Насаг.
— Тавар — изръмжа по-младият каним.
Когато двамата каними напуснаха каютата, трябваше да се сгънат почти наполовина, за да минат през вратата. Останалите приеха това като напомняне за собствените им задължения и също започнаха да излизат.
— Магнус — тихо каза Тави. — Изчакайте.
Старият курсор спря и погледна към Тави.
— Вратата — каза Тави.
Магнус затвори вратата и застана с лице към Тави.
— Ваше височество?
— Съжалявам, че ви отрязах по-рано. Надявам се, че това не е проблем.
— Ваше височество — въздъхна Магнус. — Сега не е време за шеги.
— Знам — тихо се съгласи Тави. — И имам нужда от вашата помощ. Информацията ми е… непълна. Искам да се свържете с отговарящия за събирането на информация на лорд Ванориус и да разберете къде точно се намира Акватайн и как можем да се свържем с него.