— Влез — каза Тави.
Вратата се отвори и се появи Ерен. Изглеждаше както винаги — спретнато и скромно облечен, изцапан с петна от мастило, с перо и купчина документи в ръце. Дори и сега, въпреки че в рамките на един ден път от Рива в продължение на месеци не беше забелязан нито един ворд, Тави почувства, че Ерен още носи половин дузина ножове по себе си, скрити в дрехите, далеч от погледа.
— Добро утро, сър — каза Ерен. Той хвърли купчината документи върху бюрото на Тави. — Донесох ежедневните доклади.
— Ще се женя след час — каза Тави. Той прекоси стаята, за да седне зад бюрото, и даде знак на Ерен да седне на стола срещу него. — Обобщи накратко.
— Това ще ви хареса — каза Ерен, като се настани удобно. — Имаме поне три холта, които яростно протестират срещу това нашите рицари да атакуват „техните“ ворди.
Веждите на Тави се вдигнаха.
— Моля?
— Те са от общностите, които се предадоха, когато кралицата им даде възможност. По периметъра на техните земи има кроач. Той се охранява от екипи воини и се обгрижва от паяци, очевидно действащи по заповед да защитават холтърите, както и да ги пазят — което те продължават да правят, включително и защита от скитащите ворди, които се разпръснаха, когато кралицата умря — Ерен поклати глава. — Холтърите са боядисали своите ворди в различни цветове, за да ги различават.
Тави се намръщи.
— Искат да си ги запазят?
— Така изглежда. Всички те са дълбоко в окупираната територия, но са отказали предложение за транспортиране навън.
Тави се замисли над ситуацията.
— Ако на вордите са били дадени инструкции, те ще ги следват, докато кралицата не ги промени.
Ерен примигна.
— Искате да ги оставите?
— Не. Но не мога да ги виня. Империята не защити домовете и живота на тези хора. Вордът го направи. Ако искат да останат там, където са, така да бъде. Ще се справим с този проблем, когато унищожим достатъчно от кроача, за да стигнем до тях. Запишете ги при второстепенните приоритети.
— Много добре — продължи Ерен. — Обсадата на Родес официално е прекратена, сър. Легионът Аери и гражданите на града пристигнаха преди два дни и се справиха бързо.
— Отлично — каза Тави. Родес беше последният град, държан от голям брой ворди.
Веднъж избягали в провинцията, вордите имаха тенденцията да се разпръскват толкова естествено, колкото всеки хищник. Те обаче не бяха приспособени за живот в дивата природа. След шест месеца повечето от дивите ворди бяха умрели от глад. Но някои от тях изглежда се бяха научили да оцеляват сами. Тави знаеше, че те ще продължат да бъдат заплаха за пътешествениците в дивите места още дълго време, въпреки успеха на легионите в намирането и унищожаването на подземните люпилни, където узряваха и се раждаха нови ворди.
— Така че ще започнем да ги разделяме на екипи с призователи на огън — каза Тави. — Ще можем двойно по-бързо да прочистваме кроача в долината с допълнителните ръце, стига вордът да не стане по-арогантен, отколкото е сега.
Ерен кимна.
— Без кралица да ги води, те не са нищо повече от животни. Силна атака ще ги пречупи, както стана в Гарисън.
Тави се намръщи:
— Никога не си говорил за тогава.
Ерен извърна поглед и замръзна за момент. После каза:
— Бях там, когато умря лорд Церес. Това беше най-смелото и най-тъжното нещо, което някога съм виждал. Той заслужаваше по-добра смърт.
— Ако не го беше направил, този чудовищен ворд щеше да смаже половината стени на Гарисън. Там имаше толкова много ворди, че дори и без да ги насочва някой, щяха да убият всички — включително семейството му.
— Това прави смъртта му да си струва. Но не е добре. Той заслужаваше нещо по-добро — Ерен потръпна и премина на следващия доклад. — Така. Академия Новус вече официално е в процес на изграждане. Магнус съобщава, че строи лекционните зали с достатъчно прозорци и вентилационни отвори, за да предпази студентите от изпичане през пролетта и лятото, и поставя огради около руините, за да ги предпази от разрушаване.
— И, няколко свързани новини… — Ерен обърна още една страница. — Сенатор Валериус внесе официален протест срещу новия колеж по романски науки и допускането на свободни хора без покровителство. Той има четиринадесет различни аргумента, но всичко се свежда до „никога преди не сме го правили по този начин“.