— Протестът на сенатор Валериус по никакъв начин няма да наруши храносмилането ми — каза Тави.
— Нито моето. Но Валериус се превърна в символ за всички, които не подкрепят вашите политики.
Тави сви рамене.
— Те не искат да признаят пред себе си, че войната е променила всичко. Ако не гледаме напред към бъдещето, никога няма да можем да го управляваме. Някой винаги е недоволен от нещо.
Ерен прелисти следващите няколко страници.
— Добрият сенатор се противопоставя… на забраната на робството… на признаването на държавата на канимите… на признаването на държавата на маратите… на признаването на държавата на ледените… на даването на Защитната стена на ледените… на предоставянето на избирателно право на свободните хора и, не на последно място, на преместването на столицата в Апия.
— Е, за последното има право — каза Тави замечтано. — В старата Алера има хубав действащ вулкан. Можем да хвърлим всички идиоти в него и най-накрая да се отървем от тях.
— Не съм сигурен, че целият Сенат ще се побере вътре, сър. Други новини — възстановяването на настилката на главните пътища напредва сравнително добре. Повечето от старите пътища ще бъдат завършени до следващата есен, но…
— Но преди всички те водеха към Алера Империя — каза Тави. — А плановете за новите пътища?
— Лорд Рива вярва, че пръстеновидната алея, обикаляща на около четиридесет мили от старата столица като главина на колело на фургон, така да се каже, може да бъде завършена за три до пет години.
Тави кимна.
— Във всеки случай ще ни отнеме същото време, за да изчистим целия кроач наоколо. Какво каза той за карта за нови, по-ефективни пътища?
— Двадесет и пет години минимум — каза Ерен. — И не искате да знаете оценката на разходите.
Тави изсумтя.
— Е, никога нищо не е лесно, нали? Помолете го да изготви по-подробно предложение и ще видим дали можем да започнем основите, докато правим това ново колело.
— Много добре, сър — каза Ерен. — Бих искал да предложа следващия път, когато с водно призоваване се обърнете към хората в Империята, да споменете необходимостта гражданите, които живеят във все още покрита с кроач територия, да продължават да убиват восъчни паяци, когато е възможно. Всъщност дори бих ви предложил да давате награда за тях.
Тави се намръщи.
— Интересно. Защо?
— Паяците са отговорни за бързото разпространение на кроача. Самият кроач изглежда спонтанно създава достатъчно паяци, за да го поддържат, и колкото повече от тях убиваме, толкова по-трудно става за кроача да ги замени и толкова по-бавно расте. Паяците са сравнително слаби и трябва да бъдат добър тест за нашите по-млади граждани — и за нашите студенти по романистика, за да тестват каквито и нови устройства да създават.
— Отново четете книгите на Варг — коментира Тави.
Ерен сви рамене и леко се усмихна.
— Какво стана с нас, Ерен? — попита Тави озадачен. — Миналата година марширувахме с легионите и спасявахме Империята. Сега преговаряме за договори, планираме пътища и прилагаме собствени политики. Това, което правим, изобщо не е война. Ние просто си проправяме път обратно към места, на които вече сме били.
Ерен стана и оправи купчината документи в ръка, като ги потупа леко по масата.
— Преживяхме интересни части от историята, сър. Дано никога повече не ги виждаме. Определено предпочитам хубави, дълги, скучни периоди от време.
— Подкрепям те — разпалено отвърна Тави.
Ерен наклони глава.
— О, между другото, поздравления.
— Благодаря — отвърна Тави, усмихвайки се. — Надявам се скоро да се присъедините към нас за вечеря.
— Разбира се, Тави. Моите най-добри пожелания на Кайтай.
Ерен си тръгна толкова тихо и бързо, колкото беше влязъл, а Тави се протегна за момент в стола си със затворени очи. Навън киша, примесена с ранен сняг, блъскаше по прозорците, въпреки че беше едва средата на есента. Тази зима изглежда щеше да е тежка. Той изразходва по-голямата част от вниманието — и парите си — за да се увери, че Империята е готова за дългия, студен сезон.
Всъщност беше по-лесно, отколкото очакваше. Много приличаше на управлението на легиона, с изключение на това, че в легиона нямаше разногласия. (Въпреки че след като се замисли, Тави заключи, че този малък факт създава огромна разлика.) Въпреки това основните принципи бяха същите — набиране на надеждни подчинени и делегиране на правомощия в съответствие с техните таланти. Да им помага, когато имат нужда, и да се държи настрана, когато нещата са наред. Да каже съвсем ясно какво очаква от хората, които работят за него, и да се увери, че наградите и наказанията са логични и справедливи.