— Какво ти е на яката? Изглежда… разпъната.
— Разпънах я, за да дишам — отвърна Тави.
Майка му се усмихна и в ъгълчетата на очите й се образуваха бръчици.
— Е, ще стане, предполагам. През последните няколко години винаги си изглеждал твърде кльощав.
Тави се обърна към Арарис и протегна ръка. Мечоносецът я разтърси, загорялата му от слънцето кожа беше груба и топла, след което го придърпа в бърза, силна прегръдка.
— Баща ти би се гордял с теб, Тави.
Тави му се ухили.
— Благодаря ви, граф и графиньо Рилуотър.
— За бога, Тави — каза Исана. — Не трябваше да ни правиш граждани.
— Аз съм Първият лорд — каза Тави с усмивка. — Това получаваш за тиха, частна церемония, докато бях зает да се бия с ворда. Страдай.
Бърнард се изсмя и прегърна Тави достатъчно силно, за да накара ребрата му да изпукат.
— Внимавай, момче. Тук има достатъчно хора, които знаят как да избият въздуха от главата ти, ако набъбне прекалено много.
Тави отвърна на прегръдката ухилен.
— Виж колко добре ми повлия това, когато бях млад, а?
Бърнард изсумтя и сложи ръка на рамото на Тави. Огледа го от горе до долу и кимна.
— Справил си се добре, момче.
— Благодаря — тихо прошепна Тави, — чичо.
— Лорд Чичо — поправи го Амара, а златистокафявите й очи блестяха, когато се появи иззад гърба на съпруга си. Тя държеше повито бебе върху заобления си корем. — Изглеждате страхотно — каза тя на Тави и Кайтай. — Честито.
— Уау — каза Кайтай, загледана в Амара. — Огромна си като къща. Как го прикри?
Амара се изчерви и се засмя, едновременно смутена и поласкана.
— Постоянна практика.
— Кога е терминът? — попита Кайтай.
— След около три месеца — каза Амара. Тя хвърли поглед през рамо, по-скоро инстинктивно, и каза малко жално: — Бърнард.
Чичото на Тави погледна към близкия фонтан, където младо момиче водеше две по-малки момчета на експедиция, обикаляйки по тесния му ръб.
— Маша — извика Бърнард и тръгна към тях. — Маша, спри да се опитваш да накараш братята ти да паднат.
— Братя? — попита Кайтай.
— Осиновени — каза Амара. Тя отново сведе очи, изглеждайки едновременно леко смутена и доволна. — След Трета калдеронска останаха толкова много деца, нуждаещи се от дом. А и ние не очаквахме, че аз… ще забременея. Исана казва, че Благословията на нощта е излекувала моя проблем.
— О, да — каза Кайтай и кимна. — Някога моят народ я използваше за същото, преди моят алеранец да събуди спящите й пазители и почти да унищожи целия свят.
— Никога ли няма да забравиш това? — с усмивка попита Тави.
— Някой ден. Когато вече си стар и беззъб. Обещавам.
— Време е да влизаме — каза Исана. — Тави, искаш ли някой да го държи?
— Не, майко, благодаря — отвърна Тави. — Решихме, че той ще бъде с нас.
Кайтай решително кимна и пое бебето от Амара. Тя го нагласи срещу себе си, засуети се с одеялата и му прошепна:
— Тъпо е, но трябва да търпим тези алерански глупости. Това ще направи баща ти щастлив.
— Това е необходима формалност — каза Тави, кимайки на останалите четирима, докато всички влизаха в амфитеатъра. — Просто е.
Кайтай не му обърна внимание и продължи да говори на бебето.
— Както повечето алеранци, той придава прекалена значимост на действията, извършвани пред свидетели, които биха били много по-просто извършвани на бюро или маса, отколкото тук. Но ние го обичаме, така че ще направим каквото иска.
— Обичаш го, нали? — попита Тави.
Кайтай му се усмихна и се изправи на пръсти, за да го целуне.
— Много.
Тави сложи ръка на топлата глава на малкото човече, което се беше родило само преди седмица. Другата му ръка се плъзна върху раменете на Кайтай. За момент те стояха така, без да се движат, и гледаха съненото лице на Гай Дезидерий Тавар, техния син.
Дезидерий. Желаният. За да няма никакво съмнение колко е желан той в тяхното семейство и в техния свят.
Тави се почувства…
Завършен.
— И аз те обичам — каза той тихо. — Готова ли си?
— Напомни ли ми за церемонията? — попита Кайтай, когато тръгнаха напред.
— Слизаме по пътеката до подиума и масата. Ще спрем пред Варг, който ще прочете текста. Максимус ще гарантира за моята самоличност, а твоят баща — за твоята. И тогава всеки от нас ще подпише брачния договор.