Беше невероятно какво могат да направят хората, когато обединят усилията си.
Внезапен тропот на копита изтръгна Амара от мислите й и до нея се появи едър мъж на мускулест кон. Конят не хареса начина, по който ездачът дръпна юздата, за да го спре, и силно изцвили, след което се изправи на задни крака и заудря във въздуха с предните си копита. Цвиленето стресна малкия Аякс на арената. Понито рязко подскочи във въздуха и изви тялото си с грациозността на котка. Маша изкрещя и започна да пада.
Амара протегна ръка напред, пращайки Сирус да забави и смекчи падането на детето, и внезапен порив на вятъра плъзна по дъното на арената. Благодарение на усилията на Амара и меката земя (умишлено подготвена точно за поводи като този) момичето се приземи повече или по-малко безопасно.
Аякс, очевидно доволен от себе си, препусна с пълна скорост по арената, като разтърсваше грива и виреше високо опашка.
— Бърнард — възкликна Амара.
Граф Калдерон се намръщи на едрия скопец, като по този начин го успокои, скочи от него и завърза юздите му за един от високите колове на оградата.
— Извинете ни — каза той и кимна към коня. — Този идиот направо започва да се тресе, ако някой направи опит да му каже нещо. Дори не искам да мисля какъв е бил, преди да го кастрират.
Амара се усмихна и двамата заедно слязоха на арената, където Маша лежеше и подсмърчаше. Амара прегледа момичето за наранявания, но не откри нищо по-сериозно от няколко синини. Тя й помогна да се изправи, като й шепнеше мили и нежни думи, докато Бърнард присви очи и насочи земните си умения към Аякс, като постепенно спря гордия малък кон. Бърнард извади парче меден восък от джоба си и го подаде на коня, говорейки тихо, докато хващаше Аякс за юздите.
— Гърбът и главата изправени — каза Амара на детето. — Петите навън.
Маша подсмръкна няколко пъти, след което каза:
— Аякс трябва да бъде по-внимателен.
— Може би — каза Амара, опитвайки се да скрие усмивката си. — Но той не знае как. Така че трябва да тренираш правилната позиция.
Момичето хвърли предпазлив поглед на понито, което послушно ядеше лакомството от ръката на Бърнард.
— Мога ли да тренирам утре?
— По-добре да се качиш още сега — каза Амара.
— Защо?
— Защото ако не го направиш сега, може би никога няма да не решиш да се върнеш — отвърна Амара.
— Но язденето е страшно.
Тогава Амара наистина се усмихна.
— Ето защо трябва да го направиш. В противен случай, вместо ти да контролираш своя страх, страхът ще контролира теб.
Маша се замисли сериозно за момент. После каза:
— Но ти каза, че страхът е добър.
— Казах, че е нещо нормално — отговори Амара. — Всички се страхуват. Особено когато се случи нещо лошо. Но не бива да позволяваш на страха да те откаже.
— Но ти престана да работиш като курсор на Първия лорд — каза Маша.
Амара усети как усмивката й избледнява.
Зад Маша Бърнард старателно потърка устата си с ръка.
— Това беше различно — каза Амара.
— Защо?
— По много причини, които няма да разбереш, докато не пораснеш.
Маша се намръщи.
— Защо не?
— Хайде — изръмжа Бърнард и пристъпи напред. Той с лекота вдигна детето във въздуха и го сложи върху седлото на понито.
Графът беше едър мъж с широки рамене, тъмните му коса и брада бяха изпъстрени със сребърни нишки. Ръцете му бяха големи и здрави, втвърдени от постоянна работа, но въпреки това с детето той беше нежен като котка с котенцата си.
— Още веднъж в кръг, както преди — каза той спокойно. — И после ще отидем да обядваме.
Маша взе поводите в ръце и прехапа долната си устна.
— Мога ли да яздя бавно?
— Разбира се — каза Бърнард.
Маша цъкна с език и поведе Аякс по външната стена на арената, като от усилията да държи гърба си изправен на практика го наклони назад.
Петите й се опираха в ребрата на понито.
— Е? — попита Амара, когато детето се отдалечи на няколко ярда.
— Исана идва.
— Отново? Тя беше тук преди три дни.