Маркус се съмняваше, че старият курсор знае, че той е бившият курсор Фиделиас, съучастник на Атис и Инвидия Акватайн и предател на короната. И разбира се, не знаеше, че Маркус в крайна сметка се е обърнал срещу Върховна лейди Акватайн, убивайки я с отровен болт — или, кървави врани, поне беше съвсем близо до това. И изобщо не можеше да знае колко много означаваше името Валиар Маркус, Първо копие на Първи алерански легион, за уморения, измъчен стар убиец на име Фиделиас. Познанието обаче беше в очите на Магнус. Може би все още не беше навързал логично всички факти, но от поведението му, действията му, думите му ставаше ясно, че знае достатъчно.
За момент Фиделиас почувства безумно желание да направи нещо, което рядко намираше за полезно в живота: помисли си да каже истината на стария курсор. Каквото и да се случеше по-нататък, поне несигурността щеше да изчезне.
Устата му се отвори. Фиделиас шокирано усети някакво раздвоение в себе си, всъщност не той реши да говори, а някаква част от него — Маркус, и най-вероятно го направи без неговото съгласие.
— Магнус, трябва да поговорим — каза той и в същия миг от сенките около тях изскочиха ворди.
Трите същества бързо се носеха ниско над земята. Бяха дълги зверове, с по шест тънки крака на гъвкавите тела и влачещи се зад тях опашки. Покрити с фини люспи от черен хитин, блестящи и лъскави, те отразяваха кървавата светлина на залязващото слънце. Фиделиас подсъзнателно отбеляза, че се движат като гарими, гигантските гущери от южните блата. И после се задвижи.
Гладиусът му тук би бил безполезен. Затова той протегна ръка чрез Вама, неговата земна фурия, и почерпи сила от костите на древната планина под краката му. После сграбчи дебел, тежък кол, подготвен за забиване като част от палисадата.
Фиделиас скочи към най-близкия ворд и замахна с импровизираното си оръжие от горе на долу във вертикална дъга, както обикновено се прави с брадва. Дългият кол тежеше около осемдесет фунта, но той го размаха с лекота, както би направило дете с пръчка, и удари ворда с ужасяваща сила. Кафяво-зелена кръв плисна във всички посоки, покривайки както Фиделиас, така и Магнус.
Колът се счупи наполовина, а единият му край внезапно се превърна в сноп ситни трески. Фиделиас се обърна към следващия ворд и заби този край като копие. Шокът от удара болезнено го прониза през ръката и рамото и дори с подкрепата на Вама Фиделиас беше отхвърлен назад и падна тежко на земята, а дървото се натроши. Раненият ворд се загърчи в предсмъртни конвулсии, а от задната част на черепа му стърчаха няколко парчета дърво, твърде големи, за да бъдат наречени „трески“.
И тогава третият ворд се хвърли върху Фиделиас.
Зъбите му се забиха в прасеца на Първото копие, щраквайки с ужасяваща сила. Той чу как кракът му се счупи, но такава беше силата на челюстите на това нещо, че усещането изчезна напълно. Опашката му се завъртя напред в опит да се усуче около него, но Фиделиас, с усилена от фурията си сила, успя да отблъсне съществото, преди то да го хване с нокти и да го увие с опашка, като по този начин осигури надеждна подкрепа на всичките си шест лапи с нокти. Фиделиас осъзна, че съществото притежава такава невероятна физическа сила, че ако получи надеждна опора, с лекота може да откъсне крака му под коляното.
Дългата, тънка опашка на ворда внезапно се уви около бедрото му и вцепенен от ужас, Фиделиас видя как стотици малки остри зъби, като зъби на трион, изведнъж се появиха по цялата й дължина. Всичко, което вордът трябваше да направи, беше да издърпа опашката си назад и щеше да свали мускулите на бедрото от костта в една дълга спирала, подобно на рязането на месо от пушен бут.
Магнус изкрещя и стовари гладиуса си. Въпреки че ръцете на стареца бяха слаби, те бяха подсилени от силата на неговата земна фурия и прочутия легионерски меч отсече опашката на ворда в самата й основа.
Вордът пусна Фиделиас и се хвърли към Магнус с обезпокоителна скорост и прецизност, а старият курсор падна под тежестта му.
Фиделиас се изправи и видя, че Магнус с две ръце държи челюстите на ворда далеч от лицето си. Старият курсор не бе толкова добър в земните призовавания като Фиделиас и не бе в състояние да отблъсне ворда, така че съществото беше започнало да го драска с нокти, докато се опитваше да го достигне с невероятно силните си челюсти.
За миг очите на Магнус срещнаха неговите.
Фиделиас толкова ясно видя разклоненията на логиката му в съзнанието си, сякаш изпълняваше теоретично упражнение.