— Тави — едва поемайки си дъх, изстреля Макс, — трябва да видиш това. Вече заповядах да доведат коня ти.
Тави изненадано вдигна вежди, когато Макс се обърна към него по име, и се изправи.
— Какво става?
— Сам трябва да го видиш — повтори Макс.
Тави провери закопчалките на бронята си, за да се увери, че са добре стегнати, преметна колана с гладиуса през рамо и последва Макс към конете. Метна се на коня, изчака Макс и двамата дежурни легионери също да се качат на своите, и с жест посочи на Антилар да води.
В първите дни след пристигането си каними и алеранци бяха установили строг ред в лагерите си. Повод за безпокойство оставаше само един нерешен въпрос — малкият поток, който захранваше кладенеца в долината между двата алерански лагера, течеше толкова дълбоко, че нямаше начин да го насочат в обсега на нито един от легионите. В резултат на това и трите групи трябваше да се задоволят с кладенците, които инженерите на Тави бяха пробили в скалистата земя на долината, и серия от плитки водни обекти в приблизителния център на канимския лагер.
Досега те споделяха водата без сериозни инциденти: никой не беше убит, въпреки че един каним и двама алеранци бяха ранени.
Тави последва Максимус до най-южната порта на лагера на канимите. На пост стояха двама стражи от кастата на воините, единият в алено-черната стоманена броня на Нараш, а другият — в черно-синьото на Шуаран. Нарашанският воин вдигна лапа за поздрав и извика:
— Отворете портата за гадара на Майстора на войната.
Портите, направени от левиатанова кожа, опъната върху рамка от огромни кости на левиатан, се отвориха широко и те влязоха в лагера на канимите.
— Започна преди десет минути — каза Макс. — Заповядах на легионер да стои наблизо и да записва всичко, което чуе.
Тави се намръщи, вперил поглед напред, и уверено задържа коня си, който се опитваше да се обърне още от момента, в който влязоха в канимския лагер и миризмата на воините-вълци беше изпълнила ноздрите му. Отпред вече се беше събрала тълпа, към която постоянно се присъединяваха други. Дори възседнал висок кон, Тави едва успяваше да види нещо над стърчащите пред него канимски глави, повечето от които се бяха изправили в целия си осемфутов и повече ръст и надничаха напред.
Телата станаха прекалено нагъсто и Тави и хората му спряха, въздухът около тях беше изпълнен с изръмжани гласни и съгласни на езика на канимите. Макс се опита да възобнови напредването им, но дори легионерите му не успяха да си проправят път през свирепото, ревящо жужене на тълпата каними.
Разнесе се дълбокия рев на месинговите рога на канимите и малка фаланга от червени бронирани канимски воини с маршова стъпка мина през тълпата, сякаш вървяха срещу течението на бързо течащ поток. Тави разпозна сребърната козина на Градаш, майсторът на лова — военен чин, приблизително равен на този на центурион — да води воините. Той ги насочи да се разгърнат около алеранците, след което леко наклони глава встрани в знак на уважение. Тави върна жеста.
— Тавар — извика Градаш. — С ваше разрешение, аз ще ви бъда водач.
— Благодаря, майстор на лова — отвърна Тави.
Градаш отново оголи гърлото си и започна да крещи заповеди. За кратко време тълпата от зяпачи беше яростно изтласкана настрана и алеранските коне продължиха пътя си напред.
За миг стигнаха до централния водоем и завариха там десетки алеранци и каними да се тълпят около басейна. Виждайки причината, Тави си пое дъх през зъби.
Нищо чудно, че всички бяха дошли да гледат.
На повърхността на водата стоеше наметната фигура. Плащът беше от фин сив плат с дълбока качулка. Тави не виждаше чертите на лицето й, с изключение на тъмните устни и бледата, нежна брадичка. Но и това беше достатъчно, за да накара сърцето му да подскочи.
Това беше вордската кралица.
Канимският отряд воини поведе Тави и групата му към отсрещната страна на басейна, където стояха Варг, Насаг и стар сив каним, облечен в броня, направена от вордски хитинови плочки. Над бронята си носеше червена роба с качулка, идентична с дрехата, носена от канимските шамани, но за първи път Тави виждаше тя да не е ушита от бледа, мека човешка кожа.
Междувременно вордската кралица оставаше напълно неподвижна. Тави огледа останалите водоеми и видя, че във всеки от тях стоеше абсолютно идентично изображение. Тълпата около тях продължаваше да расте.