— Кървави врани — изруга Макс. — Това е прехвърляне по вода.
Тави стисна зъби. Проектирането на изображение с помощта на водно призоваване беше относително трудно и сложно използване на фурии. А едновременното проектиране на няколко изображения беше невъзможно. Е, добре, не съвсем невъзможно… но много, много невероятно. Тави не беше сигурен дали самият Гай Секстус щеше да се справи.
— Тя просто си стои там — намръщено каза Макс. — Защо тя просто си стои там?
— Ферус — обърна се Тави към единия от стражите. — Върни се в лагера. Предай на Красус, че искам всички рицари Аери незабавно да установят въздушно наблюдение в кръг от петдесет мили. Искам също нашите рицари на земята да започнат патрулиране в радиус от десет мили и да се уверят, че никой не копае тунел към нас. Кавалерията трябва да язди на групи не по-малки от двадесет души и да се прибира преди настъпването на нощта.
Ферус удари юмрук по гърдите и обърна коня си, за да си проправи път извън лагера на канимите.
Макс изсумтя.
— Смяташ, че това може да е отвличаща маневра?
Тави направи жест към тълпата.
— Ако не е, то поне много прилича. Не си струва да рискуваме. Хайде.
Тави насочи коня си напред, докато не стигна до Варг и Насаг.
— Добро утро — каза Варг, докато изучаваше водната проекция.
— Добро утро — отвърна Тави.
— Вече заповядах на най-бързите си кораби да отплават — каза Варг. — И заех няколко ваши магьосници да следят океана.
Много водни призователи, които професионално използваха таланта си, за да прикриват корабите от левиатаните, бяха свикнали с канимите по време на шестмесечното пътуване. Като цяло канимите не бяха склонни да се възхищават на призоваването на фурии, но екипажите на техните кораби бяха повече от леко впечатлени от уменията на призователите.
— Мислите ли, че ще дойдат по море?
Ушите на Варг потрепнаха в различни посоки — канимски жест, който означаваше повече от свиване на рамене, но по-малко от „не“.
— Мисля, че кралицата е трябвало да се върне тук след Кания. Мисля също, че тя не е използвала някой от нашите кораби. Те действат на всякакъв терен. Няма смисъл да поемаме риск.
Тави кимна.
— Изпратих разузнавачи по земя и въздух.
— Очаквах да го направиш — каза Варг и показа зъби в нещо, който можеше да е както алеранска усмивка на одобрение, така и канимски жест на заплаха.
Като се има предвид личността на Варг, Тави реши, че вероятно е и двете. Варг познаваше Тави достатъчно добре, за да предвиди реакцията му, и искаше той да го знае. Такава способност беше безценно качество за съюзник. А за враг това беше ужасяващо.
Макс изсумтя и подхвърли на Насаг:
— Вие, момчета, раздавате най-ласкателните заплахи от всички, които някога съм срещал.
— Благодаря — съвсем сериозно отвърна Насаг. — За мен ще бъде чест да убия някой толкова любезен като теб, трибун Антилар.
Макс се изсмя гърлено и леко наклони глава настрани, показвайки гърлото си на Насаг. Устата на по-младия каним се разтегна в лека канимска усмивка.
Те мълчаливо изчакаха още няколко минути, а тълпата продължи да расте.
— О — възкликна Тави.
Варг го погледна.
— Ето защо кралицата не е проговорила — обясни Тави. — След появата си изчаква вестта да се разпространи и така да се събере повече публика — той се намръщи: — А това означава…
— Това означава, че тя не вижда през образа си — изръмжа Варг. — Не може да получи информация с подобна проекция.
Тави кимна. Това би могло да обясни как вордската кралица успява да направи няколко изображения. При водното призоваване не изпращането на проекцията беше трудното. Трудното беше връщането обратно на светлината и звука.
— Тя иска да говори с нас — каза Тави. — Имам предвид с всички. Врани, сигурно е накарала това изображение да се появи във всеки воден басейн, достатъчно голям, за да го поддържа.
Тави поклати глава.
— Иска ми се аз да се бях сетил за това.
Варг изсумтя.
— Удобно, особено по време на война. Може да даваш заповеди на населението. Да ги предупреждаваш за вражески придвижвания, да не допускаш вашите холтъри да бъдат изненадани. Достатъчно е просто да им кажеш какво да произведат и да спестиш времето за пратеници — канимът замислено присви очи и продължи: — Вордската кралица обаче не се нуждае от нищо от това.