Паякообразни същества, пазителите, се трупаха по кроача, а множеството им крака и полупрозрачни тела зловещо се губеха в околния блясък на стените, пода и тавана. Ако пазителят не се движеше, човек можеше да се спъне в него, толкова добре се сливаха с масивната конструкция. Стотици същества пълзяха тук, плавно катерейки се по стените и тавана — постоянно и дразнещо движение.
В центъра на купола беше разположена високата антична маса от банкетната зала на Върховен лорд Церес, заедно със столовете. Това беше великолепно резбована, масивна конструкция от родезийски дъб, подарък от прадядото на сегашния Върховен лорд. Човек би могъл да настани половин кохорта легионери по дължината й, без да се чува потракването на бронираните им нараменници.
Вордската кралица седеше в единия край на масата, старателно сложила ръце отгоре. Само великите фурии знаеха от какво бяха петната по мръсната, никога непрана покривка.
Кралицата направи жест с бледата си ръка към стола отляво.
Обичайното място на Инвидия беше отдясно на кралицата. Ако по някаква причина е заменена, Инвидия знаеше, че шансовете да напусне купола жива бяха минимални. Тя овладя желанието да оближе устните си и се съсредоточи върху тялото си, като попречи на сърцето да бие по-бързо, кожата — да се облее в студена пот, и зениците — да се свият.
Спокойно. Трябва да остане спокойна, уверена, компетентна и най-важното — полезна. При ворда няма такова нещо като пенсиониране. Освен да бъдеш погребан жив и разтворен в кроача.
Инвидия прекоси залата, като пътьом избута с крак един бавно придвижващ се пазител, и седна до кралицата. Трябва да оцелее след това хранене. Винаги оцелявай.
— Добър вечер.
Известно време кралицата запази мълчание, загледана в масата, а чуждите й очи не изразяваха нищо. Накрая каза:
— Обяснете жестовете, които алеранците използват, за да покажат уважение към началниците си.
— В какъв смисъл? — попита Инвидия.
— Войниците правят това — каза кралицата, притисна юмрук към сърцето си и след това го отпусна. — Гражданите се прегъват в кръста. Съпрузите притискат устни един към друг.
— Последното не е точно жест на уважение — каза Инвидия, — но другите са. Те са знак на признаване на статута на другото лице. Подобно признание се счита за необходимо и благоприятства обществения ред.
Кралицата кимна бавно.
— Това са жестове на подчинение.
Този път Инвидия вдигна вежди.
— Никога не съм ги разглеждала като такива. Това обаче е правилно описание, макар и непълно.
Кралицата насочи поглед към Инвидия.
— В какъв смисъл е непълно?
Инвидия обмисли отговора си, преди да каже:
— Жестовете на почит и уважение са много повече от просто признаване на по-високия статут на другия. Приемайки такъв жест, човекът, който го получава, признава и задължения в замяна.
— Какви?
— Да защитава и помага на лицето, което прави жеста.
Кралицата присви очи.
— Който притежава най-голямата власт, няма задължение към никого.
Инвидия поклати глава.
— Няма значение колко силен може да бъде отделен човек, той е само част от едно по-голямо цяло. Жестовете на уважение са взаимно признаване на този факт — че и даващият, и приемащият са част от нещо по-голямо от тях и всеки има своята роля в него.
Вордската кралица се намръщи.
— Това… признава необходимостта от структура. От ред. Това, което е добро за всички, е това, което трябва да бъде и ще бъде. Това означава приемане на този ред.
Инвидия сви рамене.
— Като цяло, да. Много алеранци не се замислят толкова сериозно за значението на тези жестове. Те са просто част от това как функционира нашето общество.
— И ако такъв жест не бъде направен — тогава какво?
— Неприятности — отговори Инвидия. — В зависимост от лицето, което е било пренебрегнато, може да има широк спектър от последици — от ответна обида до затвор или предизвикване на дуел.
— Правосъдие чрез дуел? — попита кралицата.