Кралицата се фокусира върху майката и детето.
— Ти — каза тя, насочвайки смъртоносния си нокът към младата жена. — Това твое собствено дете ли е?
Младата холтърка се взираше с разширени от паника очи в кралицата и кимна веднъж.
Вордската кралица пристъпи напред и каза:
— Дай ми го.
Очите на жената се напълниха със сълзи. Погледът й ужасено се замята из стаята, търсейки някой — който й да е — който би могъл да се намеси. Останалите холтъри сведоха очи. Младата майка умоляващо погледна Инвидия и се разрида.
— Милейди — прошепна тя. — Милейди, моля ви.
Всичко в корема на Инвидия се сви и разбунтува, но тя отдавна беше научила, че повръщането кара паразита да се тресе в конвулсии, които спокойно биха могли да я убият. Напоследък ядеше рядко.
— Ти имаш още едно дете — спокойно и твърдо каза тя на младата майка. — Спаси него.
Мъжът зад младата майка се раздвижи. Той нежно взе момчето от ръцете й, целуна косата му и го подаде на вордската кралица.
Детето протестиращо изкрещя и се опита да се върне при майка си.
Кралицата взе детето и го задържа пред себе си. Известно време тя му позволи да рита и крещи, гледайки го с чуждите си очи. После съвсем спокойно притисна момчето с една ръка към себе си и рязко изви главата му встрани. Писъците му секнаха.
Инвидия почувства, че започва да губи контрол над стомаха си, но тогава видя, че детето все още е живо. Вратът му беше извит до краен предел, дишането му се беше превърнало в накъсани поемания на дъх, но то беше живо.
Вордската кралица за миг се загледа в плачещата майка. После каза:
— Тя изпитва болка. Не съм я наранила и въпреки това тя изпитва болка.
— Това е нейното дете — каза Инвидия. — Тя го обича.
Кралицата наклони глава.
— А в отговор то обича ли я?
— Да.
— Защо?
— Защото в природата на любовта е заложено да се отвръща с любов. Особено при децата.
Кралицата наклони глава на другата страна. После се втренчи в детето, а след това и в младата майка. А накрая и в мъжа, седнал зад нея. Тя се наведе и допря устни до косата на детето, след което направи пауза, сякаш преценява усещането.
След това, движейки се бавно и внимателно, тя освободи детето от хватката си и го предаде на плачещата майка. Младата жена се разтресе в ридания и го притисна до себе си.
Вордската кралица се обърна и напусна къщата. Инвидия я последва.
Младата кралица пое нагоре по близкия хълм, докато не стигнаха върха и пред тях не се разкри обичайния вордски пейзаж. Известно време тя стоя с гръб към малкия холт.
— Сред вашия вид на любовта невинаги се отвръща с взаимност.
— Да — кратко потвърди Инвидия.
— Когато е така — каза тя, — това ще е своеобразна болка за този, който обича.
— Да.
— Това е ирационално — каза вордската кралица и за изненада на Инвидия думите й прозвучаха с едва доловима ревност. Гняв. Кралицата беше ядосана.
Инвидия почувства как устата й пресъхва.
— Неразумно — продължи кралицата. Пръстите й се свиха, ноктите й се удължиха и свиха. — Разточително. Неефикасно.
Инвидия не каза нищо.
Вордската кралица се обърна рязко — движението беше толкова бързо, че Инвидия едва успя да го проследи. Тя се втренчи в алеранката с непроницаеми, чужди очи. В тях Инвидия можеше да види хиляди свои малки отражения — бледа, полугладна жена с тъмна коса, облечена само в костюм от хитинови плочки, който я обгръщаше плътно като собствена кожа.
— Утре — каза вордската кралица, затаен гняв изпълваше обикновено безизразния й глас — аз и ти ще вечеряме. Заедно.
После се обърна и се разтвори като петно зелена коприна сред безкрайното море от кроач.
Инвидия се пребори с чувството на ужас, плъзнало в стомаха й. Тя погледна към скупчените сгради.
От хълма холтът изглеждаше много сладък, лампи с фурии трептяха в алеите и къщите.
Кон изцвили на близкото пасище. Куче излая няколко пъти. Дърветата, къщите — всичко изглеждаше толкова идеално. Като къщички за кукли.
Инвидия сподави зародилия се въпреки безумието на последните няколко месеца смях, страхувайки се, че после няма да може да го спре.
Къщички за кукли.