— Да — отговори Инвидия.
— Законът на силата над върховенството на закона. Това изглежда като противоречие с идеалите на алеранския обществен ред.
— Само на пръв поглед. Факт е, че някои алеранци са много по-могъщи, буквално и преносно, от почти всички останали. Опитът да се накарат такива личности да спазват определени правила чрез пряка забележка може да доведе до също толкова пряк конфликт, в резултат на който много хора могат да пострадат.
Кралицата се замисли за момент.
— Тогава се използват неписани правила, за да се избегнат подобни ситуации. По-слабите се насърчават да избягват да провокират пряка конфронтация с някой, който ги превъзхожда по сила. На свой ред тези с голяма сила трябва да обмислят възможността за пряк конфликт с някой, който им е равен по сила, преди да предприемат действия.
— Точно така — отговори Инвидия. — И най-безопасният начин за уреждане на конфликти е чрез върховенството на закона. Тези, които твърде често игнорират закона, предпочитайки дуел на честта, стават социални изгнаници и рискуват друг гражданин да вземе нещата в свои ръце.
Кралицата събра ръце на масата и кимна.
— При ворда рядко се използват косвени средства за разрешаване на конфликти.
Инвидия се намръщи.
— Не мога да си представя как при вас може да възникне някакъв вътрешен конфликт.
По лицето на кралицата пробяга нещо като огорчение и обида.
— Случва се много рядко.
След това тя се изправи, прочисти гърлото си — изкуствен звук, доколкото можеше да прецени Инвидия, защото никога досега не го беше правила — и попита:
— Как мина денят ви?
Това беше сигналът за начало на ритуала за вечерята. Въпреки че вече няколко пъти беше участвала в него, Инвидия така и не свикна. Тя отговори учтиво и известно време поддържа несъществен, приятен разговор с кралицата, когато восъчните паяци, пазителите, се насочиха към масата с чинии, чаши и прибори за хранене. Подобните на паяци ворди в стройни редици се покатериха по краката на масата и поставиха прибори за кралицата, Инвидия…
… и за още някой, който очевидно трябваше да седне отдясно на кралицата. Празният стол с празната си чиния беше обезпокоителен. Инвидия скри реакцията си, като се обърна, за да гледа как останалите пазители внасят няколко покрити подноса и бутилка цересианско вино.
Инвидия отвори бутилката и наля вино в чашата на кралицата, после и в своята. След това погледна към чашата пред празното място.
— Налейте — подкани я кралицата. — Поканих гост.
Инвидия го направи, след което започна да отваря похлупаците.
На всеки поднос имаше изрязан в идеален квадрат кроач. Всеки едва забележимо се различаваше от предхождащия го. Един изглеждаше така, сякаш е изпечен във фурна — но доста неуспешно. Краищата бяха почернели и жилави. Повърхността на другия беше поръсена със захар. Третият беше украсен с желатинова глазура и покрит с узрели череши. Четвъртият беше покрит с нещо, което първоначално е било топено сирене, но сега представляваше изгоряла тъмнокафява коричка. Инвидия наряза всяко парче на четвъртинки, след което започна да поставя в чинията на кралицата по парче от всяко плато. Накрая направи същото и за себе си.
— И за нашия гост — измърмори кралицата.
Инвидия послушно напълни и третата чиния.
— За кого правим този прием?
— Ние не правим прием — отговори кралицата. — Ние ще консумираме храна в група.
Инвидия наведе глава.
— Кой тогава ще ни прави компания?
Кралицата присви фасетъчните си очи, останаха само черни цепки, погледна по дължината на огромната маса и каза:
— Тя идва.
Инвидия обърна глава, за да види как тяхната гостенка влиза в зеления светещ купол.
Беше втора кралица.
Тя имаше същите черти като кралицата. Всъщност можеше да й бъде сестра-близначка — млада жена, малко по-възрастна от тийнейджър, с дълга бяла коса и същите блестящи очи. Но с това приликите свършваха. По-младата кралица се носеше напред с извънземна грация, като не полагаше никакви усилия да имитира движенията на човешко същество. Беше напълно гола и бледата й кожа блестеше с някаква зеленикава слуз.
По-младата кралица отиде до масата и спря на няколко ярда от нея, загледана в майка си.
Кралицата направи знак към празния стол.
— Седни.
По-младата кралица седна и се втренчи през масата в Инвидия с немигащ поглед.