— Това е моето дете. Тя е новородена — каза кралицата. След това се обърна към младата кралица. — Яж.
Известно време младата кралица оглеждаше храната. После взе едно парче с ръка и го пъхна в устата си. Кралицата намръщено проследи действията й, след което взе вилица и с нейна помощ започна да откъсва малки парченца и бавно да ги яде. Инвидия последва примера на старшата кралица и започна да се храни по същия начин.
Храната беше… „отвратителна“ — дума толкова далеч от истината, че изглеждаше несправедливо мека. Инвидия се беше научила да яде суров кроач. Съществото, което я поддържаше жива, се нуждаеше от него. Но сега тя се стресна, когато разбра, че вкусът му може да бъде дори още по-лош. Вордът си нямаше понятие от готвене. Самата идея им беше напълно чужда. Така че всъщност не можеше да се очаква да го правят добре — но тази вечер бяха извършили направо светотатство.
Тя преглътна храната, доколкото можеше. Старшата кралица се хранеше с апетит. По-младата приключи в рамките на две минути и седеше с поглед, вперен в тях, а изражението й беше неразгадаемо.
След това младата кралица се обърна към майка си.
— Защо?
— Ние се храним заедно.
— Защо?
— Защото може да ни направи по-силни.
За момент младата кралица обмисляше чутото. После попита:
— Как?
— Като изграждаме връзки между нас.
— Връзки — младата кралица премигна бавно. — Защо трябва да се ограничаваме?
— Не физически връзки — отвърна майка й. — Символични умствени връзки. Усещане за родство.
Младата кралица се замисли за момент.
— Тези неща не увеличават силата.
— В това има повече сила от физическата сила.
Младата кралица наклони глава. Погледна майка си, а след това и притеснено — към Инвидия.
Алеранската жена изведнъж усети тежкия, агресивен натиск от осъзнаването на младата кралица, която посягаше към мислите й.
— Какво е това същество?
— Средство за постигане на целта.
— То е чуждо.
— Нужно е.
Гласът на младата кралица се втвърди.
— То е чуждо.
— Нужно е — повтори по-голямата кралица.
Младата кралица отново замълча. След това, без да променя изражението си, каза:
— Ти си дефектна.
Огромната маса сякаш експлодира. Парчета, някои от които дълги шест инча и ужасно остри, полетяха като стрели. Инвидия инстинктивно се отдръпна и едва успя да вкара хитиновата си бронирана предмишница между себе си и летящата треска, която можеше да се забие в окото й.
Високият, пронизителен писък удари толкова силно по тъпанчетата на Инвидия, че едното от тях се спука. Тя извика от болка и отскочи по-далеч от масата, заимствайки бързина от вятърните си фурии, прегръщайки странно промененото усещане за време, което сякаш разтягаше миговете в секунди, а секундите — в минути. Това беше единственият начин да види какво се случва.
Вордските кралици се бяха вкопчили в битка на живот и смърт.
Дори с помощта на въздушните фурии Инвидия едва успяваше да следи движенията им. Черни нокти проблясваха. Мяркаха се светкавични удари. Атаките се превърнаха в скокове от двадесет фута, завършващи до най-близката стена, където, прилепнали към нея, двете кралици продължаваха битката си, скачаха и тичаха нагоре по купола като двойка вкопчили се един в друг паяци.
Погледът на Инвидия се насочи към съсипаната маса. Лежеше на парчета. Единият й ъгъл, където младата кралица се беше хвърлила напред, пробивайки масивната твърда дървесина, сякаш е пряспа мек сняг, беше прорязан от дълбока бразда. Инвидия не можеше да си представи огромната сила и концентрация, необходими за това — от същество, което се е родило, изглежда, преди по-малко от час.
Но колкото и да беше бърза и ужасяваща младата кралица, тя не можеше да се сравнява с другата. Там, където ноктите й удряха по-голямата кралица, от нейната привидно мека плът политаха искри, когато отразяваше атаката. Но там, където беше ударена по-младата кралица, плътта се разкъсваше и зеленикавокафява кръв пръскаше в тънки дъги. Кралиците водеха своята въртяща се, подскачаща и галопираща битка толкова бързо, че беше трудно да ги различиш, камо ли да се намесиш, и Инвидия реши да следи действията им само за да знае кога трябва да отскочи встрани.
И тогава старшата кралица направи грешка. Тя се подхлъзна в кръвта на младата кралица и за части от секундата равновесието й се наруши. Младата кралица нямаше време да се подготви за по-смъртоносен удар, но имаше повече от достатъчно време да се хвърли зад противничката си и да улови тъмното й наметало. С въртеливо движение тя уви наметалото около гърлото на по-голямата кралица и се облегна назад, дърпайки с двете си привидно крехки ръце, стягайки усукания плат като гарота около врата на майка си.