Кралицата-майка се изви в дъга, съпротивлявайки се на задушаващата хватка. Изражението й беше съвсем спокойно, когато погледът на тъмните й очи падна с осезаема тежест върху Инвидия.
Алеранката срещна погледа й в продължение на няколко безкрайни секунди, след което кимна, изправи се, вдигна ръка и с усилие на волята и фурията си принуди въздуха в носа, устата и белите дробове на младата кралица да се сгъсти до почти течна маса.
Реакцията беше незабавна. Младата кралица се изви и се загърчи във внезапна агония, като все още отчаяно дърпаше усуканото наметало. Старшата кралица го отряза с един замах с ноктите си, освободи се, бързо се обърна и с половин дузина безмилостни движения разпори младата кралица от гърлото до корема, изтръгвайки вътрешностите й. Направи го спокойно, все едно е опитен работник в кланица, а не участник в смъртоносна битка.
Безжизненото тяло на младата кралица се свлече на пода. Старшата кралица не искаше да поема никакъв риск. Тя го разчлени с чисти, прецизни движения. После се обърна, сякаш нищо не се е случило, и тръгна обратно към масата. Столът й беше останал на мястото си, въпреки че масата беше унищожена.
Кралицата седна и се загледа в празнотата пред себе си.
Инвидия бавно приближи до нея, вдигна падналия си стол и седна. Никоя от двете не проговори известно време.
— Ранена ли сте? — попита накрая Инвидия.
Кралицата отвори уста и след това направи нещо, което Инвидия не беше виждала досега. Тя се поколеба.
— Дъщеря ми — каза кралицата почти шепнешком. — Двадесет и седмата, откакто се върнах в Алера.
Инвидия се намръщи.
— Двадесет и седма…?
— Част от нашата… природа… — тя потръпна. — Всяка кралица трябва да стои отделно. Чиста. Неопетнена от контакт с други същества. И всяка кралица, която показва признаци на развала, трябва да бъде премахната. От няколко години моите младши дами започнаха да опитват да ме отстранят.
Лицето й леко се намръщи.
— Не разбирам. Тя не ми причини физическа вреда. Но…
— Тя ви нарани.
Кралицата кимна много бавно.
— Трябваше да премахна способността им да произвеждат други дами, за да не могат да станат достатъчно много, за да ме отстранят. Което нарани всички ни. Отслаби ни. По всички правила този свят трябваше да е превзет още преди пет години — тя присви очи и насочи фасетираните си очи към Инвидия. — Вие действахте в моя защита.
— Едва ли имахте нужда — каза Инвидия.
— Вие не го знаехте.
— Така е.
Вордската кралица наклони глава и внимателно погледна Инвидия. Тя се подготви за неприятното проникване в нейното съзнание, но това така и не се случи.
— Тогава защо? — попита кралицата.
— По-младата кралица очевидно не би ме оставила да живея.
— Можехте да поразите и двете ни.
Инвидия се намръщи. Достатъчно вярно. Двете дами бяха толкова съсредоточени една върху друга, че едва ли щяха да успеят да реагират на изненадваща атака от Инвидия. Можеше да призове огън и да унищожи и двете.
Но тя не го направи.
— Можехте да избягате — каза кралицата.
Инвидия слабо се усмихна и посочи съществото, прикрепено към гърдите й.
— Не и достатъчно далече.
— Да — каза вордът. — Няма къде да отидете.
— Точно така — съгласи се Инвидия.
— Когато има нещо общо — попита кралицата, — това означава ли връзка?
За момент Инвидия обмисли отговора си, и то съвсем не заради кралицата.
— Обикновено тя започва с това.
Вордът погледна пръстите си. Тъмните нокти бяха изцапани с кръвта на по-младата кралица.
— Вие имате ли собствени деца?
— Не.
Кралицата кимна.
— Да видиш страданията им е… неприятно. На всяко от тях. Радвам се, че в момента не сте разстроена от нещо подобно.
Тя вдигна глава, изпъна рамене и изправи гръб, буквално копирайки Инвидия, и я попита:
— Какво трябва да се направи според алеранския етикет, ако вечерята е била прекъсната от убийство?